Законопроект противопоставя телекомуникационни срещу енергийни мрежи 31.07 | 19:05

За висящите между покриви на блокове, къщи и електрически стълбове снопове кабели на доставчици на интернет, телевизия и др. се говори отдавна. Освен, че дразни окото и често загрозява, оказва се, че този роден феномен създава опасности и потенциални проблеми.Мнение по темата пред iNews сподели енергийният експерт Славчо Нейков.

Той е с 24-годишен непрекъснат стаж в енергийния сектор, включително и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на EURELECTRIC. Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт. Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски”. Има също така и 2-годишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета "Лимерик” в Ирландия.

"Пътят към ада е покрит с добри намерения" е фраза, за чието авторство още се спори. За качения на страницата на Парламента "Проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура" няма съмнение, че "вкарва в ада" на юридическите спорове два от важните сектори в българската икономика: енергетиката и телекомуникациите.

"Добрите" намерения

Практическото значение на закона е как енергийните мрежи, собственост на енергийни компании (ЕРП), могат да бъдат използвани за нуждите на кабелни и телекомуникационни оператори. Това ползване съществува и в момента, но при много неясноти и нерегламентиране на отношения, отговорности, разходи за поддръжка и др. Регламентирането на тези отношения е важно предвид различните цели на енергийните и кабелните оператори. Едните имат отговорност да поддържат стълбовете и жиците така, че клиентите да имат електрозахранване, а другите целят развитие на своята дейност при най-ниски цени, както за тях, така и за абонатите си. От формална гледна точка законопроектът е свързан и с въвеждането на европейската Директива за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Ясно е, че съжителството на интересите на енергийните и на кабелните оператори следва да бъде добре балансирано, за да не пострадат общественият интерес за качествена доставка на електроенергия и достъпът до информационни услуги на оптимални цени. За съжаление, законопроектът в този му вид не дава отговор на основни въпроси, от които зависи практическото му прилагане. На първо място задължения се въвеждат основно за енергийните оператори и то по начин, който е предпоставка за бъдещи фактически и юридически спорове с неясен изход.

Разходите, които текстовете в закона предвиждат за неговото изпълнение отново, сякаш по инерция, се вменяват на енергийните компании, които - не трябва да забравяме - получават своите приходи от регулираните цени, плащани от всички клиенти. Допълнително за изпълнението на новите си задължения за поддръжка на мрежите на кабелните оператори, разпределителните дружества ще трябва да ползват персонал за различни от основните им дейности функции. Тоест вместо да следят да няма аварии по мрежата, електромонтьорите ще следят и дали сигналът по "кабелната" е чист и без снежинки.

Така стигаме до важния въпрос кой ще е виновен при авария по кабелната мрежа, която е окачена на електрически стълб. Тук законопроектът предвижда доста усложнена схема на взаимоотношения между двата оператора на мрежи. Логически тежестта пада основно върху собствениците на стълбовете, т.е. енергийните дружества. А спецификите при аварийни ситуации допълнително усложняват ангажиментите им – така напр. съгласно чл.26 ал.3 от законопроекта "мрежовият оператор има право при отстраняването на аварията временно да отстрани или да прекъсне електронната съобщителна мрежа, в случай, че е невъзможно отстраняването на аварията да бъде извършено по друг начин, при полагане на дължимата грижа". Последното изискване предопределя, че представителите на енергийните дружества - освен че трябва бързо да отстраняват повреди - трябва да имат и същностни познания за телекомуникационни мрежи, към които нямат никакво професионално отношение, за да могат да положат дължимата грижа към тях. Да не забравяме, че неизпълнението на последното води до административна и гражданска отговорност.   

Мога да искам, а ти си длъжен да изпълняваш

Интересен е и основният принцип на взаимоотношения, който въвежда законът за отношенията между собствениците на мрежите и кабелните оператори, които искат да ги ползват. Според чл.17 ал.1, операторите на електронни съобщителни мрежи могат да искат, а мрежовите енергийни оператори са длъжни да дават и респективно да се съгласяват на искането (чл.20 вр.чл.15 и др.). Извън доста абстрактното звучене на правото да искаш, за което едва ли е нужен специален закон, липсва съществена обосновка в закона защо едни имат права, а другите задължения, което е предпоставка за спорове между различните видове оператори на мрежи.

Така например общо звучащите формулировки ("липса на физическа възможност", "липса на техническа възможност" и др.) оставят в ръцете на органа за разрешаване на споровете (Комисията за регулиране на съобщенията) възможност за широки интерпретации.

Нов играч в енергийната регулация

Освен гореописаните неясноти и противоречия, законопроектът всъщност въвежда Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в нова роля: тази на регулатор на енергийни компании, при все че за това си има Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Пример за това е фактът, че КРС се предвижда да бъде органът, който да решава спорове, възникнали между двата вида оператори. Тук възниква въпросът защо точно Комисията за регулиране на съобщенията ще разрешава тези спорове. Дори и да приемем, че тя има нужната експертиза (трудно за вярване, имайки предвид, че това би била нова дейност за нея) не трябва да се забравя, че КРС има основни функции, свързани със съобщенията, а не с развитие на енергийните дружества. Не е трудно да се предвиди потенциалната тенденциозност при решаване на спорове между енергийни компании и телекомуникационни компании за сметка на първите. Същото би важало, ако КЕВР, покрай основната си дейност, определяше и колко да струва включването на допълнителен телевизор към основния абонаментен план, например. 

Освен всичко останало, енергийните оператори вече ще имат и преки ангажименти за комуникация с КРС. Така дружества от сектор електроенергетика ще трябва да отделят време и средства в полза на търговски субекти и държавни институции, които нямат преки отношения към енергийния сектор. 

И на края

Предлаганият текст видимо страда от принципни недостатъци, тъй като не дава ясни отговори на въпроси, чийто регламент е за законово ниво, а това е предпоставка за сериозни проблеми при прилагането му. И тези проблеми са свързани не само с възможността за загуба на технологично време, но и с излишен разход на човешки и финансови ресурси. Допълнително, зле прикритото подпомагане на телекомуникационни оператори за сметка на енергийния сектор може да има съществени икономически и организационни последици, които са във вреда и на двата сектора. Приемането му в предлагания вид ще наложи промяна на редица действащи нормативни актове в енергетиката и устройство на територията. Ето защо намирам, че е по-добре законопроектът да бъде преоценен и като концепция, и като текстове.

Славчо Нейков