Започна нова битка за Близкия Изток и тя ще завърши със създаването на нова държава 18.03 | 14:21

Решението на сирийските кюрди да създадат свой федерален окръг в рамките на държавата Сирия не е нито неочаквано, нито неоправдано.

Проблемът с това решение всъщност е в технологията на неговото вземане.

Кюрдите водиха едни от най-тежките сражения с бойците от терористичните групировки както в Сирия, така и в Ирак. От месеци се знае, че се ползват с подкрепата и на Запада, и на Русия, макар и притискани от Турция. Докато се биеха срещу "Ислямска държава" до голяма степен имаше диалог между тях и режима в Дамаск.

Кюрдите са многомилионен народ, който в новата история не е имал привилегията да живее в собствена държава. Това, което днес наричаме Кюрдистан, всъщност е по-скоро понятие от етногеографска гледна точка, но не и квазидържавна структура.

На територията, която обхваща няколко държави в Близкия Изток, има повече от 40 милиона кюрди.

Нима е изненада, че тези хора, които получиха известна свобода и автономия в Ирак, но са терориризирани, а част от тях – тероризират, в Турция, направиха крачка към своя форма на държавно управление...

Въпросът не е в това дали ще има Кюрдистан. Въпросът е, че под чия сфера на влияние ще попадне.

Сирийските кюрди не са радикализирани и всеки, който твърди обратното, ги бърка с ПКК. Те не биха направили крачка към своя държава, без подкрепа от силен съюзник.

Защо тогава не бяха поканени да участват в преговорите в Сирия. На кюрдите бе отнето естественото право да бъдат приети като страна в конфликта.

Турция и някои нейни съюзници правиха всичко възможно да се задуши гласът на кюрдите, да не им се даде възможност за никаква международна легитимация, а оттам – никаква форма на институционализация.

Дали това беше стратегическа грешка, която целеше ограничаването на кюрдите до въоръжени удобни партньори, които да бъдат хвърлени срещу джихадистите. Или е стратегически ход с цел да се отложи реализацията на кюрдските амбиции към постигането на някаква своя форма на държавно управление.

Вероятно част от отговорите могат да бъдат намерени в позицията на Вашингтон, който бе категорично против турския обстрел по кюрдите в Сирия.

Като атакува директно своите противници, Ердоган успя да форсира създаването на Сирийски Кюрдистан.

От една страна самото понятие "Сирийски Кюрдистан" говори нееднозначно за това, че всички приказки за поддържането на териториалната цялост на Сирия са били празни, а от друга повдига въпроса – ще се вдигнат ли кюрдите в Ирак, Иран и Турция. В зависимост от това в коя от тези държави ще видим нов Кюрдистан, без значение дали той ще бъде маскиран като федеративна единица или като автономен район, както е в Ирак, ще разберем и кои ще са съюзниците му.

Едва ли Русия ще подкрепи бунт срещу статуквото в Иран, който е неин надежден партньор в момента. Режимът в Дамаск, който се оказа не толкова обречен, колкото си мислеха в Париж, и сирийската опозиция сега има нов враг. Естествен решение в този смисъл би било да за се загърби всяко противопоставяне в името на защитата на държавата. Но режимът в Дамаск се намира под влиянието на Кремъл, а опозицията е контролирана от Запада.

Египет, от трета страна, никак не се радва на Сирийски Кюрдистан, защото знае, че рано или късно вълната за обединение ще достигне и Северен Ирак. И няма да спре дотам. Това, без съмнение, ще предизвика регионален конфликт, но без участието на велика сила, той ще бъде задушен дипломатически бързо.

Никак не е без значение какво са обещали кюрдите и на кого, за да получат своя държава. В района на Близкия Изток – район, разкъсван от конфликти, нерядко продуцирани отвън, може би скоро ще видим нова държава и борбата е за това чии военни бази да бъдат разположени на нейната територия.

Кюрдите няма да получат повече независимост в тази нова държава, те ще получат само парче земя.