И държавите от периферията на ЕС са заплашени от гръцкия сценарий 09.07 | 17:47

От стратегическа гледна точка България трябва да приеме еврото, смята Руслан Стефанов

От Кристиан Костурков

Руслан Стефанов е директор "Икономическа програма" на Центъра за изследване на демокрацията. Магистър е по икономика и бизнес администрация от Университет за национално и световно стопанство в София и Университета за икономика и бизнес администрация във Виена. Работи в областите противодействие на корупцията, сива икономика, държавно управление, икономика на знанието и иновации и др. Изследователският му фокус е насочен към антикорупцията, неформалната икономика, иновационната политика, конкурентоспособността и безнес средата. Има множество публикации у нас и в чужбина. Владее английски, немски, руски, испански.

Г-н Стефанов, как ще се отрази обстановката в Гърция на нас и нашата икономика?

Аз съм на мнение, че всичко, което се отразява негативно на съседите ни, се отразява така и на нас. Още повече, че сме част от една обща зона за свободна търговия, движение на капитали, хора и стоки. Kолкото по-бързо Гърция си стъпи на краката и се върне към растеж, толкова по-добре за България.

Негативните последици, които виждам, са по няколко линии. При лош сценарии, най-бързо ще се отрази спадът на нашия износ към Гърция. Може да има различни ефекти на заместване и реално да не се стигне до прекомерен спад. Но твърде вероятно, ако е голяма корекцията на доходите на гърците, да имаме такъв. На второ място ще бъде намаляването на шансовете за работа на многото българи, които живеят там. На трето – по линия на съществения дял гръцка собственост в България, включително не малка част от банките. При тези равнища на несигурност в Гърция, би било наивно да смятаме, че собствениците имат същата мотивация както при нормална, растяща икономика. И не на последно място не трябва да забравяме, че една по-дългосрочна криза означава, че политическото противопоставяне ЕС – Гърция и разделение вътре в ЕС ще се задълбочи. Аз смятам, че основният ефект от референдума там е именно в това, че на практика гръцките политици отказаха да поемат отговорност за действията си, да изразходват собствен политически капитал и изправиха гръцкия народ срещу останалите европейски народи. Нека само си представим какво би се случило, ако по сходен начин бъдат попитани останалите европейции по-специално Скандинавските страни, Холандия, или Германия. Отговорът също би бил "Не" за Гърция, което ще направи диалога още по-труден. В този смисъл този референдум създаде повече проблеми, отколкото разреши. Преди него нямаше причина да не се стигне до разумни взаимни компромиси.

Като част от една по-голяма общност, смятате ли, че Гърция е изолиран случай или пък има потенциал този сценарий да се повтори и в друга държава от ЕС?

Непосредствена – не. Но подобна опасност важи за много държави, особено от периферията за ЕС, включително и България. Теоритично погледнато, това което всички като икономисти очаквахме и знаехме, че ще се случи някой ден, е, че периферията ще прегрее и при неизбежното икономическо свиване, ще има прблеми с дълга. И ще се получи това, което стана в Гърция – натрупване на прекалено голямо количество дълг. До 1999 г. лихвените равнища в Гърция бяха едни, в Германия – други. Когато се сложи една обща шапка, което се случи с въвеждането на еврото, тогава лихвените равнища за Гърция станаха прекалено ниски, а за Германия и Франция – прекалено високи. Ако човек проследи цялото развитие на еврозоната, ще си спомни, че между 1999 и 2006 г. Германия мина през един труден период. Това беше адаптация към тези по-високи лихви. И точно това сега ражда сериозни притеснения и се смята, че гръцкото правителство не реагира колегиално, оценявайки цялостната ситуация. Тъй като една не малка част от Европа мина през своите проблеми, за да се установи еврозоната като обща валутна територия. При германците опозицията беше най-сериозна. Те смятаха, че не трябва да се преминава от марката към еврото. Французите също имаха големи проблеми в началото с повишаването на цените, по-високите тарифи и т.н. Т.е. това, което се случи на Гърция и в бъдеще ще продължава да има риск да се случва на всички страни в периферията на ЕС. Включително и за тези нововлезли във валутния съюз държави. Между другото, ако погледнем бързината на натрупване на дълг в България при последната криза, ще видим, че ситуацията е различна само от гледна точка размер и продължителност, но принципите са същите – държавни институции, които не могат да удържат натиска и постепенно прехвърлят задължения от частния в държавния сектор. Това показва само, че е въпрос на късмет, че дългът ни е бил 16% от БВП и е станал 30%. При следващата криза може би вече ще е 50% и ще стане 100%. А когато достигне 100%, това вече е неустойчивост. Затова нашият апел винаги е бил натрупването на дълг в държавата да бъде параноично следено и коригирано. Дори рамките на ЕС (60% от БВП) са все още твърде високи за България и биха породили неустойчивост. Излизането от строгата дългова рамка е може би най-голямата дългосрочна опасност за конкурентоспособността на страната ни.

Но, ако се върнем на случая Гърция – тя не е изолиран случай и той ще се случва и занапред, ако няма достатъчно механизми и съответно политическа реакция за натрупването на дълг. Влизането й в еврозоната беше политическо решение. При смяната на правителството в Германия, при затваряне на очите от страна на всички, включително на Евростат за корекцията в гръцкия БВП през 1999 – 2001 г. През 2004 г. имаше голямо натрупване на дългове във връзка с Олимпиадата в Атина. След това то продължи, въпреки правилата на еврозоната, че трябва тенденцията да бъде намаляване и достигане на максимум 60% от БВП. И в крайна сметка при първия катаклизъм, когато през 2008 г. дойде кризата, всичките натрупани дисбаланси избиха. Такива бяха натрупани и в Испания, Португалия, Исландия, Италия и в Ирландия. Но Гърция се оказа най-неподготвена, за да се справи с тях и продължава да е неподготвена.

Като споменахте увеличаването на дълга в България, подходящ ли беше момента преди няколко месеца, когато правителството изтегли нов многомилиарден заем?

И да и не. Не, защото има голям риск пред конкурентоспособността на България в дългосрочен период. Неспособността на правителството и администрацията да удържат разходите или да ги използват производително е ключов риск в това отношение. Например, който и произволен списък да вземем с публикувани обществени поръчки, на всяка страница ще намерите примери за безобразно неефективно изразходване на парите на данъкоплатците. От друга страна не може да не се признае, че рисковете пред икономиката на страната съществено се увеличиха, което предполага превантивно правителството да се подсигури срещу лоши сценарии. И има необходимост от такъв буфер от гледна точка гарантиране на финансовата сигурност на страната. Но има разлика между това да се създаде буфер, да има възможност да се използва и реално да се използва. Проблемът е, че тази разлика с течение на времето се изпарява. Т.е. добрите намерения за буфера след това се израждат и когато той вече не е необходим.

Иначе не може да се каже, че няма основание за създаването на такъв буфер. Дори, ако погледнем ситуацията в Гърция, в съседна Македония, в Украйна, сериозната ситуация в българската енергетика, геополитическата позиция на Русия, всичко това са рискове, които пораждат опасност за възникване на нестабилност за българската финансово-фискална система.

Когато споменахме българските банки с гръцки собственици, трябва ли да бъдем спокойни за тях, както казват властите или не?

Няма съмнение, че те няма да пострадат пряко финансово при евентуален фалит на майките им в Гърция. БНБ реагира доста отдавна. Още при първата вълна на кризата в Гърция имаше ясни инструкции към местните банки с гръцки собственици. За разлика от Македония например, където много късно централната банка предупреди своите банки да намалят експозициите си към компаниите-майки. В България това отдавна беше направено. От гледна точка на финансова стабилност нашите банки са отделени от майките си. Много е важно да споменем и подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за това. Не трябва да си правим илюзии, че България като цяло може да се справи с криза от мащабите на гръцката без подкрепата на ЕЦБ. Тази подкрепа се случи и 2008 и 2009 г. Което важи за всички пазари в Източна Европа, може би с изключение на полския. В интерес на истината финансовият сектор в южната ни съседка не е виновен за това, което му се случи. Там кризата започна от правителството, а не от банковия сектор. И това беше иронията. Докато глобалната криза беше резултат от безразсъдно поведени на банките, в Гърция стана точно обратното и банките станаха жертва на недоброто управление на политиците.

Покрай цялата ситуация у нас отново се повдигна темата за влизане в еврозоната. Сега подходящ момент ли е?

Според мен моментът винаги е подходящ за страна с валутен борд. Дори да погледнем тази криза, България в момента не седи на масата, на която се вземат решенията. Но реално носи всички негативи от проблемите в еврозоната. Поради фиксирания курс на практика всички икономически шокове там мигновено се прехвърлят върху България. Да си спомним 2008 г. и началото на 2009 г. - буквално за дни това, което се случи в САЩ и Европа, влезе и в България. Шокът беше моментален и нямаше никакъв буфер. Т.е. от стратегическа гледна точка няма съмнение, че България трябва да стане член на еврозоната.

Трябва обаче много ясно да си даваме сметка за цената и за отговорността. Влизането в еврозоната изисква много високо качество на администриране на държавните политики и най-вече управление на държавните разходи. Иначе, неминуемо е случва това, което се случи на Гърция и на всички останали в периферията. При въвеждане на еврото достъпът до кредит ще стане много евтин за равнището на риск и очакване норма на възвращаемост. Това ще породи натиск към експанзия на кредити. Ако те, обаче не отидат за подобряване на конкурентоспоосбността, а само за увеличаване на потреблението, и ако държавният сектор се подведе по този изкуствен ръст, без реално подобряване на конкурентоспособността на частния сектор, и съответно разшири държавните разходи, което се случва и се е случвало многократно в историята, включително българската, това ще доведе до опасни дългови равнища и заплаха от фалит. Т.е. трябва да си даваме сметка за качеството на фискалното управление в България и че натискът да се увеличават разходите ще расте. От т.нар. създаване на изкуствено усещане за стабилност. Това, което и при гърците беше създадено от резкия ръст на кредитите без под него да има производителност на икономиката.

Другият съществен елемент е, че вероятно влизането в еврозоната ще доведе и до корекция на цените в посока нагоре. Това е малък, чисто психологически момент, който ще окаже влияние, предимно на най-бедните. Особено след 6 години стагнация. Има много голям слой от населението, който наистина е на ръба на социалното оцеляване. И всяко едно такова повишаване на цените за тях ще е силно негативно.

Има и още един аргумент, който в момента важи за Гърция, но си струва да си даваме сметка за този вид солидарност. Ако сега бяхме членове на еврозоната, ние вече трябваше да плащаме, за да спасяваме гърците.

Разбира се не трябва да забравяме, че приемането на еврото ще бъде голямо облекчение за бизнеса. Сравнително добре се знаят позитивите и негативите от влизането в еврозоната. Влизането на България трябваше да се случи още 2007 - 2009 г., каквато подготовка вървеше, но която беше изоставена от Тройната коалиция тогава в името на по-добър изборен резултат. Както често се случва, нито едното, нито другото се реализира. Ако трябва да оценим подготвеността на българската администрация и съответно БНБ и правителството да удържи един евентуален бъдещ натиск, говорим за период от около 7-10 години, там не мога да бъда сигурен. Въпреки че до момента за изненада на много чуждестранни наблюдатели, България се справи с кризата добре. Ако се върнем в 2009 г., България беше сред държавите в топ 5, за които се предричаше, че ще фалират в рамките на следващите 12 месеца. Нищо подобно не се случи. Нито имаше нужда МВФ да се намесва, както в съседна Румъния. Разбира се, тази стабилност идва на висока социална цена, но и тя с времето намалява. Факт е, че, в европейската какафония от негативни гласове в момента, България не се споменава с лошо по отношение на икономиката, както се споменават Гърция, Италия, Испания, Португалия, Хърватия и Словения, например.

А какво ще стане, ако Гърция излезе от еврозоната?

Икономически едва ли ще има съществени последици. Политически – това може да е началото на края на ЕС. Непосредствено за България, ако Гърция излезе от еврозоната, ще се наложи и нашето правителство да започне да плаща данък солидарност, като член на ЕС. За момента тя е повече проблем на еврозоната, отколкото на ЕС.

Водещи

Най-четени