Източна Европа става заложник на германската политика на отворени врати за имигрантите 14.09 | 14:41

Единственото смислено предложение засега изглежда това на Виктор Орбан - Европа да подкрепи финансово съседните на Сирия страни, които да приемат бежанците

От Галина Александрова

С политиката си на отворени за имигрантите врати и изненадващия си отказ от нея от днес Германия е на път да превърне държавите от Източна Европа в огромен бежански лагер. Мигрантската криза достигна невиждани размери, а бежанската вълна вече се определя от анализаторите като "преселение на народите". Дори най-страстните привърженици на правото на свободно придвижване и защита вече признават, че безкронтролният наплив на мигранти, наложен като обща политика на ЕС под натиска на Германия и САЩ, се превръща в реална заплаха за сигурността на държавите в стария конетинент. А провалът на ЕС при защитата на неговите граници може да застраши свободата на гражданите му.

Днес затвори границите си за бежанците и Германия, която до вчера обещаваше помощи, добър живот и свободен достъп до страната за имигрантите /официално беше съобщено, че страната е готова да пиреме около 800 000 бежанци до края на годината/ и така подтикна всеки човек от Близкия Изток и Африка, който се чувства неудобно в страната си било по политически, но далече по-често по икономически причини, да се влее в тълпата, потеглила към "обетованата земя".

Истината е, че всички тези хора, подведени от изявленията на канцлера Ангела Меркел, искат да отидат именно в Германия – в многобройните журналистически анкети нито един от запитаните мигранти не заяви желание да остане в България, Гърция, Унгария, нито дори в Австрия – за всички крайната точка е Берлин и тук – там Дания и Белгия. Какво ще стане оттук нататък, след като Германия врътна кранчето и спря да пропуска бежанци на своя територия, а от утре в Унгария влиза в сила закон, според който нелегалното пресичане на границата ще се наказва със затвор?

Решението на Германия за възстановяване на контрола на държавните граници изненада останалата част на ЕС и може да го подтикне към по-последователна стратегия за бежанците, смятат международните наблюдатели. Германия затвори границите си в неделя - часове преди откриването на извънредното заседание на министрите на правосъдието и вътрешните работи от ЕС, на което трябва да бъде определен по-нататъшният курс на действие за справяне с миграционната криза, както и за разпределението на 160 000 бежанци в рамките на 28-членния блок.

Какво решават вътрешните министри от ЕС

На Съвета ще бъде представена актуална информация от редица агенции на ЕС и на Обединените нации /Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището - EASO, "Европол", ВКБООН и Международната организация по миграция/ за миграционните потоци.

Ще бъдат разгледани и новите предложения на ЕК в областта на миграцията и предоставянето на убежище. Министрите ще обсъдят и ефективността на прилагането на най-новите мерки на ЕС, насочени към опазването на живота на хора, пътуващи по море, и подобряването на управлението на миграционните потоци. Ще бъде анправен нов опит да приемат задължителни квоти за разпределение на 160 хиляди от бежанците в Гърция, Италия и Унгария. На срещата в Брюксел този следобед България ще бъде представена от вицепремиера Румяна Бъчварова.

ЕК предлага Гърция, Италия и Унгария да изпратят в останалите 22 членки от съюза общо 160 хиляди сирийци, еритрейци и иракчани, припомня Българското национално радио (БНР).

Тъй като етапите за разпределение са два – първо 40 хиляди, а после още 120 хиляди, съответно има и две различни квоти за България – от 1,43 процента и 1,33 процента. Това би означавало у нас да дойдат общо 2 172-ма бежанци в рамките на следващите 2 годни, ако схемата се приеме в този й вид.

Според досега заявеното, българското правителство е готово да приеме задължителните квоти, макар и с резерви за критериите, по които се формират.

Основният спор се води между Франция, Германия, Великобритания и Италия, които настояват за справедливо разпределение на бежанците в ЕС, и страните от Централна Европа. Унгария, Чехия, Словакия и Полша заявиха, че отказват да приемат още бежанци на своя територия.

Междувременно днес сутринта стана ясно, че Франция и Германия възнамеряват да настояват за спешната необходимост от създаване на центрове за контрол и регистрация на имигранти по европейските граници. Това заяви днес френският президент Франсоа Оланд, цитиран от ТАСС.

"Настояваме да бъдат предприети стъпки за наблюдение на границите на ЕС. По-конкретно, това означава създаване на центрове за регистрация на имигрантите в Гърция, Италия и Унгария. Това ще ни позволи да избегнем ситуация като настоящата”, заяви Оланд, като подчерта необходимостта от спешни действия.

По думите му ЕС трябва да подходи с необходимата бдителност към това, което се случва”. Той добави, че за да се гарантира свободата на движение е необходимо националните граници да се спазват.

Какво обърна позицията на Берлин

"От този момент Германия временно възстановява контрола по вътрешните граници на Европейския съюз и на първо място по границата с Австрия. Целта е да се ограничи сегашният поток към Германия и да се възстанови редът, по който хората влизат в страната. Това е необходимо за сигурността”. Това съобщи пред журналисти германският вътрешен министър Томас де Мезиер, цитиран от ДПА и БТА.

Германия не е съгласна бежанците да избират приемна страна, обяви Мезиер. Правилата изискват молбите за убежище да бъдат подавани в страната от ЕС, където влизат мигрантите, по силата на разпоредбите от Дъблин, които трябва да останат в сила, каза той. И за пореден път постави проблема за справедливо разпределяне на кандидатите за убежище между страните в ЕС.

"Възможностите на Германия да помага не са неограничени”, добави той, цитиран от ДПА. И допълни, че кандидатите за убежище трябва да разберат, че не могат да избират в кои държави да търсят закрила.

Междувременно германският вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че "бездействието на Европа" в бежанската криза е избутало Германия до нейния лимит на възможности. Изявлението му

"Бездействието на Европа докара Германия до лимита на нейните възможности”, заяви Габриел пред германския вестник "Tagesspiegel”.

Според него проблемът не е в броя на бежанците, а в бързината, с която те пристигат, което усложнява работата, каза той пред "Берлин дейли”.

Габриел, който е и министър на икономиката, призова Европа да проучи как може да "помогне бързо и по ефективен начин на страните, от които идват бежанците”.

Той предложи незабавна помощ от 1,5 милиарда евро, представена от Германия и Европа за най-големите бежански лагери, като например тези в Ливан и Йордания.

Германия очаква да приеме 800 000 търсещите убежище през 2015 г., четири пъти повече от преди година и много повече от всяка друга европейска страна.

В неделя, след като призна, че капацитетът й е достигнал краен предел, Берлин отново въведе паспортен контрол по границата за хора, пътуващи в рамките на шенгенската зона. Това по същество обяви края на нейната политика на отворени врати. /АФП

Напрежението по границите нараства

Напрежението в Австрия расте, след като хилядите имигранти, влезли от Унгария, не могат да пътуват към Германия, заради въвеждането на граничния контрол. Външният министър на Австрия Себастиян Курц заяви, че ако страната му не копира Германия и не въведе граничен контрол, до дни "ще бъде напълно препълнена”. "Трябва да сме наясно, че ако оставим отворени границите си, всеки ден ще приемаме по 10 000 бежанци, които може да останат в страната.

Утре ще се състои среща между Ангела Меркел и Вернер Файман по проблемите на бежанската криза.

"Нашето географско положение е такова, че ние сме последната привлекателна страна във веригата преди Германия”, заяви Курц. Тук се появява разцепление в австрийското правителство с канцлера Вернер Файман, който каза в неделя, че няма да има системен контрол, а само проверки на място. Файман ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин във вторник. Тази нощ около 4500 имигранти са влезли в Австрия през основния граничен пункт в Никелсдорф, а хиляди други ще преминат границата днес. Около 3000 души са преминали в Австрия през Хайлигенкройц близо до Грац, където полицията съобщи, че пристигат по 500 души на всеки час.

Очаква се днес рекорден брой мигранти да влязат в Австрия от Унгария. Само в Мюнхен през последните две седмици са пристигнали 63 000 мигранти, отбелязва АФП.

Чехия също обяви, че засилва контрола по границата с Австрия, посочва АФП. Това заяви пред журналисти в Прага чешкият вътрешен министър Милан Хованец, цитиран от ТАСС.

"Контролът по границата ще бъде временно засилен във връзка с мигрантската криза”, каза Хованец. Мигрантите, влезли в Австрия, могат да се опитат да използват Чехия като основен транзитен път на Запад, след като Германия обяви, че възстановява временно граничния контрол по южната граница.

"Решенията за по-нататъшните мерки за охрана на границата ще се вземат в зависимост от развоя на ситуацията с бежанците”, добави Хованец.  

Към този час информационните агенции съобщават за безкрайни колони от мигранти, които бързат да се доберат до унгарската граница и напират от сръбска страна. В момента положението на сръбско-унгарската граница е хаотично, защото нелегалните мигранти се опитват да прекосят границата, преди влизането в сила на новите мерки на властите в Будапеща срещу нарушителите. Само за първите 7-8 часа след полунощ в Унгария са влезли 3280 нелегални. Говорителят на правителството Золтан Ковач заяви пред МТИ, че чрез защитата на границата ще гарантира свободата на гражданите.

Той съобщи, че през вчерашния ден в страната са влезли над 5800 души от Сърбия. Според него Той отхвърли всички обвинения срещу властите в Будапеща за тяхното отношение спрямо мигрантите. "Унгарското правителство води героична битка по този въпрос през последните девет месеца”, каза той, като добави, че Шенгенското споразумение не може да бъде защитено отвътре. Според него страните от периферията трябва да получат помощ за защита на границите от ЕС.

Ковач каза, че е трудно да се предвиди какво ще стане след влизането в сила на новите по-строги контролни мерки на унгарската граница и допусна, че е възможно да се стигне до напрежение, но подчерта, че бежанската криза може да бъде контролирана само чрез спазването на реда.

От началото на годината от Сърбия в Унгария са влезли над 180 000 души. В Сърбия се очакват нови 23 000 мигранти през следващите дни. Новата, по-голяма бежанска вълна е предизвикана от влизането в сила на новото унгарско законодателство и изграждането на врата на жп-линията свързваща двете държави, предаде РТС.

По протежението на унгарската границата ще има поне десет пункта за регистрация на мигрантите, а процедурата по проверката на бежанците ще бъде съкратена.

В същото време всяко нелегално преминаване на държавната граница ще се счита за престъпление и нарушителите може да получат до  три години затвор. Наказанията срещу трафикантите на хора стават много по-строги. Край границата ще бъдат изпратени 4300 войници, които ще помагат на полицията, но и ще съдействат за по-бързото приключване на строителството на оградата.

Пътят към Германия ще става все по-труден за мигрантите, защото Унгария смята Сърбия за сигурна държава и така ще може да връща хората обратно. Ако тази мярка бъде въведена сръбското гранично градче Канижа ще бъде първото, което ще пострада от кризата. До края на деня там се очакват поне 10 000 нови мигранти, които ще пристигнат от вътрешността на Сърбия и преди всичко от Белград. Поради тази причина в града има голямо полицейско присъствие, включително и на пожарникари и общински служители.

Бежанският поток отново може да се пренасочи през България

Според шефа на полицията в Бургенланд - провинцията в която се намира Никелсдорф, е възможно поради изграждането на ограда по унгаро-сръбската граница да се обособи нов път на бежанците, който да минава през Хърватия и Словения, респективно България и Словакия към Австрия. Фактът, че граничният режим с Унгария все още не е променен, Ханс-Петер Доскоцил обясни с предположението, че в такъв случай бежанците ще преминават през "зелената граница" и това ще предизвика непредвидими усложнения, заяви Доскоцил в информационно телевизионно предаване.

Румъния също се почевства застрашена от евентуално навлизане на имчигранти. "Румъния не може да приеме нещо, за което не е подготвена”, заяви по-рано днес румънският премиер Виктор Понта, като отбеляза, че тези, които искат солидарност за бежанците са същите, които казват, че Румъния не е добра за Шенген.

"Румъния има координирана позиция във връзка с бежанската криза, но това не е обикновен проблем. Важно е страната ни да не изпадне в ксенофобия. Румъния иска да бъде европейска страна, да прилага някои европейски ценности. Не можем да предприемем нещо, за което не сме готови. А ние нямаме тази възможност. Но позицията на Румъния не се образува с въпроса за Шенген. Тези, които сега искат да гледаме солидарно на бежанците са същите, които казват, че не сме подходящи за Шенген. Това е малко лицемерно”, написа в своя Фейсбук профил румънският премиер Виктор Понта.

Европейската комисия миналата седмица представи план за разселване на 120 000 мигранти в държавите-членки на ЕС, които са пристигнали в Италия (15 600), Гърция (50 400) и Унгария (54 000).

Според предложението Румъния трябва да приеме 4646 мигранти, от които 604 от Италия, 1951 от Гърция и 2091 от Унгария. През май ЕК предложи на Румъния да приеме 1705 мигранти, от които 682 души от Гърция и 1023 от Италия.

Румънският президент Клаус Йоханис и премиерът Виктор Понта заявиха, че Румъния не може да приеме повече от своя капацитет от 1785 места. Тази седмица ще има заседание на Висшия съвет за национална отбрана, на която ще се разгледа ситуацията с бежанците квоти.

Според Йоханис, това не е уместно и не е решение. Той каза, че въпросът е разглеждан заедно с министъра на вътрешните работи Габриел Опря, който ще участва на днешната среща в Брюксел. Неговата задача е да обяви, че Румъния не е съгласна със задължителните квоти.

Според Клаус Йоханис задължителните квоти са "изчислени по много бюрократичен начин", без консултации и няма да решат миграционния проблем.

Защо не се обсъжда концепцията на Орбан?

Какъв ще бъде резултатът от днешната среща на ниво министри в ЕС предстои да видим. Извън индивидуалното отрезвяване на германската позиция по въпроса с приема на бежанците обаче засега няма признаци за мислене в посока на общо и работещо решение на кризата в рамките на ЕС. Единственото смислено предложение засега е това на унгарския премиер Виктор Орбан. В края на миналата седмица той изложи позицията си, според която ЕС трябва да окаже финансова помощ на страните, съседни на Сирия, които да приемат и настаняват бежанците от гражданската война. По изчисленията на Орбан на първо време става въпрос около 3 милиарда евро - сума, която е поносима за ЕС, а и досегашният опит показва, че разходите по приема и настаняването на бежанците в Европа вече надвишата тази цифра. По мнението на експерти по външна политика тази концепция е далеч по-добра, защото интегрирането на бежанците от Сирия ще бъде много по-лесно в страни, в които доминиращата регилия е ислямът, отколкото в Европа, където културните и религиозните различия по-скоро биха капсулирали новодошлите в затворени общости, които ще ползват социалната система на страната -гостоприемник, но на практика няма да се интегрират в нея и заплашват да се превърнат в хранителна среда за развитие на религиозни и социални конфликти на териротирята на ЕС.

Водещи

Най-четени