Какво означава отказ от реформи за финансирането на силовите служби* 05.11 | 15:20

Премиерът Бойко Борисов отхвърли предложенията на финансовия министър Владислав Горанов за реформи във финансирането на силовите ведомства, след като полицаи от София и страната, подкрепени от колегите си от другите служби, излязоха на протести във вторник и сряда и блокираха центъра на София и страната. Ефектите от това ще се отразят негативно върху икономиката на страната и данъкоплатците, показва анализ на econ.bg.

Каква е ситуацията в МВР

Основният фокус ще е върху МВР, защото: 1) това е най-голямото силово ведомство като брой заети и като бюджет; 2) от всички силови структури гражданите контактуват най-често именно с полицаи. Т.е. техните действия и ситуацията в МВР влияят относително повече върху живота на обикновения човек, отколкото тази в пожарната или в армията.

Бюджетът на МВР е един от много високите ведомствени бюджети, като по традиция ежегодно се гласуват повече от 1 млрд. лв. за полицията. През последните 5 години министерството е разполагало със съответно: 2010 – 1,039 млрд. лв.; 2011 г. - 1,090 млрд. лв.; 2012 г. - 1,045 млрд. лв.; 2013 г. - 1,252 млрд. лв.; 2014 г. - 1,260 млрд. лв. В бюджета за 2015 г. за МВР бяха отделени 1,031 млрд. лв., но през октомври бюджетът беше актуализиран (както почти по традиция се случва през последните години) и МВР получи допълнителни 180 млн. лв., като по този начин бюджетът на ведомството надхвърли 1,211 млрд. лв.

Огромна част от тези средства се харчат само за издръжката на персонала, като в гласувания за тази година бюджет на ведомството 936 млн. лв. (или повече от 90% от всички средства) ще струва изплащането на заплати, бонуси и останалите разходи за персонала. Същевременно самият персонал, за който се разходва огромна част от бюджета на МВР, регистрира спад през последните 5 години. Разчетите на МВР показват, че към края на миналата година там работят 47 134 щатни служители, а през 2010 г. - 56 411 души.

От отчет-анализа на Областната дирекция на МВР – София, за 2014 г. се вижда, че разкриваемостта на престъпленията в столицата е била по-малко от 50% при регистрирани 3593 престъления и разкрити 1487. Тук трябва да се отбележи, че в анализа не попадат извършените престъпления, за които няма подаден сигнал. Ако и те попаднат в калкулацията успеваемостта на полицаите в София би била още по-ниска. Освен това като абсолютна стойност разкритите престъпления в София са регистрирали ръст от едва 7 престъпления, което може би означава, че няма промяна в ефективността на полицията. Средната разкриваемост за страната е 41,7%, а делът на разкритите криминални престъпления е 40%. В някои области, например във Видин, разкриваемостта е изключително ниска, като там делът на разкрите престъпления е едва 20%.

Правилният поглед върху бюджета на МВР

Данните за бюджетa и разкриваемостта на престъпленията от гледна точка на МВР, макар и важни, не ни дават много информация за състоянието във ведомството. За целта трябва да сравним какви са разходите за същото ведомство в другите европейски държави спрямо разходите за издръжката на МВР като процент от бюджета. Данните на Евростат сочат, че България е на второ място по разходи за полицията като процент от държавния бюджет през 2015 г.

Графика 1: Разходи за вътрешен ред и сигурност като процент от държавния бюджет, 2015 г.

Тук трябва да се направи важното уточнение, че данните за бюджета на вътрешното министерство са от началото на годината, т.е. преди извършването на актуализацията на бюджета. Ако и тя се включи, делът на разходите за ведомството от бюджета би нараснал.

Но дори и без да се прибавят допълнителните 180 млн. лв., които бяха заделени за полицията, ясно се вижда, че държавата харчи повече от 2 пъти по-голяма част от бюджета си за охрана и ред спрямо средното за Европейския съюз, а ефективността, измерена посредством разкритите декларирани престъпления, остава умерена до много ниска.

Някои ефекти от отказа от правилни реформи

Непосредственият ефект от отхвърлянето на идеята за реформи на финансирането в системата на силовите ведомства ще продължи да се усеща предимно от данъкоплатците, които плащат издръжката на различните служби (полицията, пожарната и военните). С други думи, работещите ще продължат да изплащат привилегиите на заетите в тази сфера. Това означава, че средства, които са можели да бъдат насочени към други отрасли, няма да могат да се използват по този начин.

Друг ефект от отказът от реформи, макар и в областта на финансирането, е ясната индикация за запазване на статуквото. Може би трябва да очакваме, че полицията няма да стане по-мотивирана да действа. Предвид текущото разпределение на разходите вътре във ведомството, при което почти всички средства на МВР се харчат само за издръжката на персонала, а не за техника и оборудване например, можем да очакваме, че разкриваемостта на престъпленията, което номинално е основната функция на полицията – няма да се повиши. Тоест ще продължаваме да харчим много пари спрямо останалите европейски страни, без насреща да има кой знае колко по-добри (или по-добри изобщо) резултати. От тази перспектива може да се каже, че данъкоплатците получават втори удар. На първо място, те плащат висок дял от бюджета за полиция, а на второ - не получават качествена услуга за парите си.

Отказът от реформи на неефективните държавни разходи може да окаже негативни ефекти дори на макроикономическо ниво, влошавайки бизнес средата в държавата. Това е така, защото стабилността на държавните бюджети са един от важните индикатори, които инвеститорите следят. Не бива да забравяме, че България е страната с най-бързо растящ дълг от всички държави от Европейския съюз, а откзът от намаляване на разходите, колкото и малко да са спестяванията конкретно от силовия сектор, несъмнено ще бъде разтълкуван като отказ от правилните реформи и запазване на статуквото; т.е. като застрашаване на стабилността на бюджета и поддаване на популистки искания.

*Анализът  е публикуван в  econ.bg