Какво чакаш, Анкара? 24.02 | 19:54

През последните седмици Турция засили обстрела над позициите на кюрдските отряди за защита на народа (бел. Ред. Kurdish People's Protection Units (YPG)). Артилерията на Анкара напада и населени с кюрди райони в Сирия с аргумента, че кюрдските милиции са терористи, които заплашват националната ѝ сигурност – че са издънка на ПКК.

След като Вашингтон призова съюзниците си от Анкара да преустановят намесата си в Северна Сирия, се очакваше, че обстрелът ще спре, но вместо това турците демонстрираха още по-големи амбиции. Амбиции, които могат да застрашат мирното споразумение, което САЩ и Русия направиха с много усилия и компромиси. Саудитска Арабия и останалите богати арабски монархии веднага надигнаха глас, че са готови да отидат да борят тероризма в Сирия. Разбира се, режимът отговори, че всеки саудитски войник ще се прибере у дома в дървен ковчег, Русия също не беше очарова, а Вашингтон даде рамо на идеята, но с поглед, насочен надругаде. В тази ситуация турските власти си мислеха, че могат да извлекат най-много полза. Атентатът в Анкара, освен, разбира се, ужасно престъпление, което отне човешки животи, беше и повод да се засипят кюрдите с още повече обвинения и снаряди.

И сякаш на Анкара и трябваше само малък съюзнически призив или пък обещание за аристократично премълчаване на поредния обстрел в Сирия. Само че вместо това някои арабски страни решиха да изчакат какво ще стане. Така се стигна до въпроса, който с основание в Турция си задават:

"Кой ще ни гарантира, че ако ние предприемем военна интервенция в Сирия, арабските държави ще ни защитават и ще ни подкрепят", казва Давутоглу пред "Ал Джазира".

Нито Ирак, нито Сирия искат да виждат турски войници на своя територия. Премиерът на Ирак Хайдер Абади вече отсече, че не иска чужди армии да влизат в страната му без да го питат за съгласие. Да не говорим за режима на Башар Асад – един от най-големите врагове на Турция.

През миналата година решението на Анкара да прати войски в Ирак уж да освобождават Мосул предизвика гнева на Арабската лига и иракските власти.