Кредиторите да станат инвеститори 04.08 | 13:20

Анализ на Габриел Колти , Жан-Филип Робе , Робер Сале, LE MONDE DIPLOMATIQUE

КАК да се сложи край на гръцката криза? Въпреки изявленията си, европейските лидери се настройват най-вече да "прекарат лятото", като намират временно решение, без да разглеждат проблема задълбочено. Най-наложителното, изглежда, е да се продължи както преди. Въпреки риска хората да се разочароват от Европа, такава каквато я градят, и да започнат да избират крайнодесни партии.

Вътрешната криза, от която страда Европа, излезе на бял свят след международния финансов взрив от 2007-2008 г. Тя обаче тлее още от създаването на единната европейска валута – преждевременно от икономическа гледна точка и ненадеждно от институционна. За да има смисъл установяването на фиксиран обменен курс между държавите членки (което е цел на всяка обща валута), беше редно преди това да се поработи за уеднаквяване на техния ритъм на растеж и производителност. В Европа случаят не беше такъв. При това положение гръцката драма е крайно проявление на една обща тенденция – повечето страни членки, включително Франция и Италия, ще изпитват затруднения да поддържат безкрайно дълго външния паритет на еврото и да предотвратяват обезценяването му.

Необходимостта от вътрешни за Еврозоната трансфери изглежда очевидна при съществуващите разлики в производителността и конкурентоспособността, особено що се отнася до Германия. Тази необходимост препраща към идеите, развити от британския икономист Джон Мейнард Кейнс по време на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. Неговото предложение би могло да се приспособи за Еврозоната, а то се състои в следното: да се насърчават европейските страни към кооперативно управление на своите разплащателни баланси, така че същите да се поддържат в относително равновесие. Не чрез обикновени финансови трансфери или вътрешна регулация на обмена, а чрез инвестиции от страните с излишък към страните с дефицит, които да коригират дисбаланса.

Кой е основният проблем на Гърция? Според мнозина това е невъзможността ѝ да обслужва дълговете си. Според комисията за истината по дълга, съставена от гръцкия парламент, сегашното равнище на дълговете е резултат от много силното покачване на лихвените проценти (между 1988 и 2000 г.), от крупните разходи за отбрана, а след 2000 г. – от резкия спад на публичните приходи поради укриване на данъци, данъчни амнистии и други "подаръци" за шепа привилегировани избраници.

Подобен анализ откроява несъмнено част от причините за увеличеното бреме на гръцките задължения. Но не всички. Дългът не е причината за неволите на страната, той само ги утежнява. Къде тогава е основният проблем? Той е в недостатъчно развитите производствени дейности и, като следствие от това, в голямата зависимост на Гърция от външното финансиране.

Шизофренични институции

Понастоящем едно излизане на Гърция от Еврозоната, последвано от силно обезценяване на националната валута, би се отразило много негативно на способността на гърците да си набавят продукти от жизнена необходимост. Страната внася почти цялото си оборудване и трайни потребителски стоки. Търговският ѝ баланс в областта на енергетиката, лекарствата, текстила и битовата електроника също е на червено. Дори земеделският сектор регистрира дефицит.

След бързото присъединяване на Гърция към Европейския съюз през 1981 г. потреблението постепенно се доближи до средното в останалите развити европейски страни. Същевременно индустриалното производство се срина. Делът му от брутния вътрешен продукт спадна от 17% през 1980 г. до около 10% през 2009 г. А от 2009 до 2013 г. отбеляза нов спад от 30%.

Подобна ситуация прави страната силно зависима от туризма и паричните потоци от чужбина, за да поддържа външния си баланс. В по-далечно минало (между 60-те и 80-те години на ХХ век) тези потоци идваха от емигранти, живеещи и работещи из света. След 80-те и 90-те години те бяха заменени от европейското финансиране. През 80-те години Гърция, банките, предприятията и на последно място държавата се обърнаха за финансиране към финансовите пазари. Избор, който обяснява огромния скок на лихвите, които дължи Атина.

От една страна – неизправен производствен механизъм, а от друга – зависимост от външното финансиране (при положение, че икономиката не произвежда достатъчно, за да поддържа доходите и потреблението, нито да финансира държавата и обществените услуги). Ето тук е завръзката на гръцката драма.

Изправени пред двойния дефицит на външния обмен и публичните финанси, правителствата, управлявали между 2008 и 2015 г. (до това на Антонио Самарас) реагираха, като намаляваха драстично потреблението [1] и публичните разходи [2]. Първото орязване трябваше да намали дефицита в търговския баланс, а второто – в държавния бюджет. Ефектът от тези пагубни решения е добре известен – понижение на БВП с 25%, покачване на безработицата до 26% от работоспособното население и… скок на дълга.

В доклад от 2013 г. Международният валутен фонд (МВФ) призна, че наложените на Гърция мерки са били грешка [3]. Въпреки това той продължи да си противоречи, като настояваше да бъдат орязани пенсиите и да бъде повишен данъкът добавена стойност. Подобна рецепта обаче не позволява растеж, а той е единствената перспектива за изплащане на натрупаните дългове, които днес възлизат на над 175 % от БВП.

Какъв план да се предложи? Частично анулиране на дълга, взето едностранно, би обострило напрежението между Атина и институциите, на които страната трябва да може да разчита, ако желае да остане в Еврозоната. Частичното опростяване на дълга бе отхвърлено от мнозинството кредитори. Освен това то би имало само временен ефект и би отложило за по-късно истинското решение на гръцкия проблем.

Възможно е все пак да се тръгне и по друг път: проблемът с дълга да се използва като шанс за индустриализация на затруднените европейски страни, в това число и на Гърция. Това е проект, чиито мащаби надхвърлят конкретния случай, с който се занимават днес пазарите, медиите и политическите лидери.

Размерът на гръцките заеми, които трябва да бъдат изплатени между 2016 и 2024 г., възлиза на минимум 50 милиарда. Това представлява 15% от всички задължения. Ясно е, че този дълг е неизплатим. Единственият начин за излизане от кризата е план за индустриализация на страната, което би дало и на кредиторите доста сериозна гаранция, че ще си получат вземанията. Ето как. Бюджетът на гръцката държава отбелязва първичен излишък. Иначе казано, преди да обслужи дълга си, правителството харчи по-малко от размера на данъците, които събира. Съществуват два подхода към подобна ситуация: да се види в нея способност за изплащане на дълга, а това е неизменното заключение на кредиторите; или да се види като възможност за инвестиране, до която може да се достигне чрез преговори.

Второто решение предполага дългът да бъде предварително преструктуриран, без ново финансиране от МВФ или Еврозоната. Провеждането на подобна операция би трябвало да преследва две основни цели. От една страна, задълженията на Гърция с падеж между 2016 и 2024 г., които сега се държат от МВФ и Европейската централна банка, да се прехвърлят към европейските държави. А от друга, датите на някои падежи да станат по-гъвкави, така че общата стойност на платените суми за даден период да не надвишава първичния излишък.

Държавите, придобили от МВФ и ЕЦБ споменатия по-горе гръцки дълг, могат да внесат своите вземания до 50 милиарда в двустранни публични инвестиционни фондове. Тези фондове би следвало да бъдат притежавани съвместно с равен дял на участие. Във Франция това би могла да бъде Публичната банка за инвестиции; в Германия – Кредитният институт за реконструкция. Френско-гръцкият фонд би следвало да притежава 20% от дълга на гръцката държава, немско-гръцкият – 27% и т.н. Гърция би могла да продължи да обслужва дълга си, но – и тук е основната идея! – парите трябва да финансират фондове за инвестиции в производството на страната. Иначе казано, вместо да изтичат към джобовете на кредиторите, средствата да бъдат вложени в развитието на местната индустрия. Така държавите кредитори и инвеститори биха получили вземанията си, след като инвестициите бъдат реализирани и продадени. Европейското право за конкуренцията е напълно приспособено към националните суверенни фондове. Трудно е да си представим, че то би отхвърлило двустранни фондове, които преследват съвсем сходни цели.

Нов подем за Европейския съюз

Координацията на инвестициите може да се осъществява на първо място под егидата на Гръцката банка за развитие, партньор на всички тези фондове. Но може да се използва и опитът на националните фондове, което би помогнало да се избегнат някои минали грешки, като се започне с безстопанствеността. Би могло да се предположи също, че Европейската банка за инвестиции, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка ще предадат своя опит и част от своя инвестиционен капацитет в подкрепа на тези проекти.

Едно такова предложение наистина изисква въображение от европейска страна. Но то предполага също и Гърция да предприеме дълбоки реформи на своите институции, за да излезе от традицията си, разядена от клиентелизма, на една икономика, основана на рентата от туризма, недвижимите имоти, печалбите от търговията с внос. Вероятно ще е необходимо да се създадат нови институции (по подобие на учредяващата се гръцка банка за развитие), да се подобри данъчният режим на чуждестранните инвестиции, да се реализира истински кадастър на цялата територия на страната. Би било уместно също да се подкрепи науката и да се насърчи децентрализацията. Накратко, става въпрос за мащабни институционни промени като допълнение към проекта за развитие. Без тях Гърция не би могла да преодолее наследените от миналото проблеми, които плановете за строги икономии разкриха, но и задълбочиха.

Така усилието би било огромно, но залогът не си ли струва? Кредиторите, превърнали се в инвеститори, биха допринесли за индустриализирането на Гърция, за създаването на работни места в индустрията, за понижаване на безработицата и повишаване на потреблението, за увеличаване на данъчните постъпления, за връщане на капиталите, изнесени в чужбина, защото Гърция остава в Еврозоната, и т.н. Това би оформило благотворен за гръцката икономика кръговрат, диаметрално противоположен на порочния кръг, който чертае политиката на икономии. Освен това, едно от предимствата на подобен план би било разкриването на нови инвестиционни възможности за индустриалците от Северна Европа. С други думи, подемът на задлъжнялата част от Европа би бил благотворен за целия Европейски съюз.

Да отидем още по-далеч. Защо да не се възползваме от подобен проект, за да развием допълващи се индустриални дейности в рамките на ЕС? Днес на Брюксел му харесва да залага на откритата конкуренция между националните производства. Не може ли вместо това направените в Гърция инвестиции да се използват не само за нуждите на населението, но и за интегрирането тези инвестиции в една истинска европейска производствена система? Гръцките умения в някои отрасли на хранително-вкусовата промишленост, естествената козметика, корабостроенето и дори в някои дейности, свързани с приложението на космическите технологии, биха могли да се развият и така да се заздрави индустриалната база на целия регион.

Това е нов модел, който би могъл да се възпроизведе и в други страни от Европа и да отвори път за истински европейски подем. Противно на надпреварата в производството, той би позволил на Европа да тръгне по пътя на ново развитие – по-екологично, човешко и солидарно, основано на демократично изработени критерии.

Накрая, ако излезем от частния случай с Гърция, залогът би бил Европа да прогресира по пътя на съвместния напредък, вписващ се в рамките на прехода към възобновяеми енергии и устойчиво развитие. Така европейският проект би могъл да се развие върху нови основи: сътрудничество, по-висока природна и социална ефективност, колкото се може по-широка демократизация на политическите, икономическите и финансовите решения.

Остава само да се махне условното наклонение… Превод Ивайло Буров

_____________________________________________________________________ [1] Покупателната способност на гръцките домакинства се понижи с 25% между 2009 и 2013 г. [2] Публичните разходи за здравеопазване като обща сума бяха орязани с 28% от 2008 до 2011 г., разходите за образование – с 15%. [3] "Greece: ex post evaluation of exceptional access under the 2010 stand-by arrangement", IMF Country Report, № 13/156, Международен валутен фонд, Вашингтон, юни 2013.