Мандатът като отмъщение: И третият опит - невъзможен 07.01 | 10:00

Датата на задаващите се четвърти предсрочни парламентарни избори ще е известна до месец - това обещава развитието на политическата ситуация в страната, след като стана известно, че в понеделник (9 януари) "Продължаваме промяната" ще върне на президента Румен Радев неизпълнен и втория управленски мандат.

Третият опит също изглежда обречен, а според политици изборът на кого да бъде връчен все повече ще има характера на отмъщение на държавния глава към избраната от него парламентарна група. Получателят е заплашен от електорални щети по две взаимно изключващи се причини - от една страна, заради предизвестения провал, ако се опита да осигури подкрепа за редовно управление, от друга - заради недоволството на избирателите, ако влезе в преговори за съгласие с недопустими опоненти.

Ограничените възможности

За две от четирите парламентарни групи, на които Румен Радев формално може да връчи третия мандат, шансовете клонят към нула. Отношенията на президента с ДПС отдавна са в режим на остри двустранни нападки. Освен това, "Продължаваме промяната", "Възраждане", БСП и "Демократична България" отдавна са декларирали, че не биха подкрепили мандат на партията, чийто почетен лидер е Ахмед Доган.

Националистическата формация "Възраждане" също е отхвърлена като вариант от всички, освен "Български възход". Така изборът на държавния глава се свежда до трите най-малки по численост групи - БСП, "Демократична България" и "Български възход".

Вариантът "Демократична България"

Неофициално източници от президентската институция коментираха пред "Дневник", че, ако Румен Радев "иска да играе държавнически", би било логично даде третия мандат на "Демократична България", тъй като това изглежда единственият, макар и хипотетичен, шанс за съставяне на правителство.

Според тях подобен ход е удобен и за държавния глава - ако се стигне до предсрочни избори, той ще може "да си защити имиджа", че докрай е опитал с опитите за редовно управление. Заедно с това ще може да отклонява обвиненията (най-често от БСП), че президентската институция му е тясна и иска да управлява еднолично с назначените от него служебни правителства.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов вече изрази предпочитания последният опит за кабинет да бъде направен от "Демократична България". Обединението е в близки отношения с "Продължаваме промяната", а теоретично трите партии имат достатъчно депутати, за да изберат редовен кабинет. Те разполагат с общо 140 гласа, доста над минимално изискваните 121.

Комбинацията между ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" обаче изглежда неосъществима. Последно обвиненията между първите две по големина парламентарни групи по темите меморандума с "Джемкорп" и въглищните централи показаха непреодолими различия. "Демократична България" пък има различия с ГЕРБ по темите за "сериозна, задълбочена реформа на прокуратурата, което за нас означава рестарт за начина, по който тя се ръководи" и напоследък увеличаването на капитала на Пловдивския панаир в полза на бизнесмена Георги Гергов.

"Имам следното предизвикателство за всички, които искат да се закичат с нас на ревера. Ние сме готови да поемем отговорност за управление. Само че, сериозно, означава да има не просто някакво правителство, а такова, което може да трансформира България", коментира съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов пред Би Ти Ви. "Нашият фокус не е да казваме кой не и кой да, а да видим както може да се свърши, заяви той.

По неофициална информация от партийните централи формулата за правителство също изглежда като поредица от трудно съчетаеми условия. Деница Сачева от ГЕРБ вече публично заяви, че партията може да подкрепи третия мандат и без да участва в него с министри.

Неофициално в редиците на "Демократична България" се смята, че подкрепа от партията, но без участие в изпълнителната власт, е "оптималният вариант". По него обаче още не се е произнесъл Борисов.

В кулоарите на парламента депутати от ГЕРБ лансираха и версия за правителство с третия мандат без ярки политически фигури, но с по един вицепремиер от всяка подкрепяща го партия.

Христо Иванов също се обяви за кабинет без политически лидери в него, "за да може той да получи широка подкрепа извън логиката на коалиционната близост". Това обаче не се харесва на "Продължаваме промяната", която според участници в разговорите за правителство с нейния мандат е настоявала за постове за съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев. Депутати от формацията коментираха, че все още се обсъжда къде са по-големите рискове за партията: да бъде в управление, подкрепено и от ГЕРБ, или да тества подкрепата на избирателите на нови предсрочни избори.

Вариантът БСП

В последните три случая през 2021 и 2022 г. президентът избираше да даде третия управленски мандат на БСП, а решението му се тълкуваше от политолози и социолози като жест към левите избиратели, с чиито гласове беше избран на поста си.

Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова отдавна са в ожесточена схватка и в този контекст политици коментираха, че връчване на третия мандат на левицата би могло да се тълкува като отмъщение към нея. Ако получи задача да състави правителство, левицата ще се озове в политическа изолация заради демонстрираните идеологически разломи с повечето от другите партии в Народното събрание.

БСП обяви за "червена линия" военната помощ за Украйна, прокарана с общите усилия на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България". По друга ключова за геополитическата ориентация на страната тема - за присъединяването на България към еврозоната, пък левицата стои по-близо до "Възраждане" отколкото до останалите партии. Освен това, ГЕРБ и БСП имат решения на партийните си органи, че не може да участват в общо управление.

Изолацията би създала и сериозни вътрешнопатийни трудности на Нинова, която през февруари на извънреден конгрес на БСП ще се бори да запази лидерския си пост след поредицата от тежки изборни загуби в последните две години.

Вариантът "Български възход"

До неотдавна се смяташе, че евентуално редовно управление е най-постижимо, ако последният мандат отиде при "Български възход" - най-младата партия в парламента, която избягва заемането на ясни позиции и демонстрира готовност за търсене на съгласие по всички теми. Като потвърждение се сочеше участието на групата, заедно с ГЕРБ, ДПС и БСП, в избора на Вежди Рашидов за председател на парламента.

Близки до президента обаче по-скоро изключват възможността той да избере "Български възход", чийто лидер Стефан Янев беше премиер в две негови служебни правителства. Според тях така Радев ще се постарае да избегне повтаряне на миналогодишната ситуация с "Продължаваме промяната", когато беше обвиняван, че е създал негласно своя партия. Друг аргумент срещу подобно решение бил, че грешките на евентуално правителство с мандат на "Български възход" "може да се пишат на сметката" на президента.

Защо избори през април

След като получи неизпълнен втория мандат на 9 януари, президентът ще разполага със седем дни да даде третия мандат на избрана от него парламентарна група - най-късно до 16 януари.

В Конституцията няма изрично посочен срок, в който групата да излъчи кандидат за министър-председател. В тълкувателното решение на съда от 1993 г. по темата обаче пише, че решението не може да се бави прекалено дълго, а според тълкуванията на конституционалисти разумният срок за това е подобен на останалите в процедурата - около седмица.

Ако се спазят тези срокове, посочената от президента партия трябва да предложи премиер до 24 януари, а според същото тълкувателно решение той също има седмица - до 31 януари, за да предложи структура и състав на Министерския съвет. Ако не успее или парламентът не одобри кабинета, държавният глава трябва да назначи служебно правителство, да разпусне Народното събрание и да определи дата за нови избори до два месеца. Това очертава 2 април като първа възможна дата за нов вот.

Това биха били пети парламентарни избори в рамките на две години, а социологическите проучвания за момента сочат, те ще възпроизведат сходна картина в следващото Народно събрание

Златина Зехирова, "Дневник"