Отец Михаил: Вярата ни се осакатява с псевдоморал! 14.03 | 10:08

 От днес започват най-дългите и сурови 40-дневни пости, като основното в тях е покаянието, затова – освен Велики, се наричат още Покаятелни пости. Най-строгите във въздържанието са първата и последната седмици от периода, а на 25 март - Благовещение, и на 24 април - Връбница/Цветница/, се разрешава риба. На 27 и 29 април - сряда и петък, постът е най-тежък, тъй като в сряда Юда предава Христос, а в петък той е разпнат на кръста, затова не се яде нищо, дори не се пие и вода. Тази година Възкресение Христово съвпада с Деня на труда – 1 май.

Дали въздържанието от храна е достатъчно, за да се пречистим? За смирението и съпреживявянето на Исусовите страдания разговаряме с богослова и свещеник Отец Михаил.

Какви са християнските практики по Великденските пости?

Практиките в Християнската църква не са заповядани. Те са предмет на свободната християнска воля на човека и са духовна практика, която помага на вярващите да постигнат по-голямо съсредоточаване преди Великден. А в християнската богословска мисъл е заложена по-скоро компенсацията на пречистването, а не на неяденето. Когато човек е извършил един грях, той с неядене на месо и сирене не може да го покрие. Покриването на греха изиска първо той да бъде осъзнат като такъв. Освен това, когато извърши грях, човек трябва да го споделеи – ако го сподели, му се налагат от неговия духовен наставинк известни действия, с които той трябва да компенсира този грях. Тоест тази празнота, която се отваря в мисленето на съгрешилия и в неговото поведение, трябва да бъде запълнена. И по този начин човек покрива греха, а не чрез ядене или неядене.

Грях ли е тогава консумацията на месо по време на Великденските пости?

Исус Христос никъде не казва в Евангелието такова нещо. В Евангелието никъде не се говори, че неяденето на месо или яденето изобщо, е някакъв грях или пък е нещо положително от страна на вярващия. Исус Христос казва така: "Не това, което влиза в устата на човека, го осквернява, а това, което излиза от устатата". Защото: "От препълнено сърце говорят устата". И защото това, което влиза в устата, се изхвърля от организма, а "от препълнено сърце говорят устата. Тоест "от доброто съкровище на сърцето си човек изнася добро, а от лошото съкровище на сърцето си изнася зло". От "лошото съкровище на сърцето си" човек изнася лъжи, обиди, злоба, завист, осквернява Божието име, произнася помисли за убийство и т.н. - ето това е, което всъщност казва Исус Христос. Ако яденето ти помага да увеличиш "доброто съкровище на сърцето си", яж. Ако не ти помага – не яж! Той казва също и така: "Ако окото те съблазни, извади си го, ако ръката ти те съблазни, отрежи я. Защото по-добре е да влезнеш без око и без ръка в Царството Божие, отколкото да погинеш в Гиената огнена с две очи и с две ръце." Това е друг епизод от Евангелието, който още веднъж подчертава тази тенденция Спасителя да учи своите последователи от какво трябва да се пазят и по какъв начин трябва да се развиват духовно.

Какво е в такъв случай постът и да разбираме ли, че начинът на хранене няма никакво значение?

Разбира се, че храненето има значение! Но в нашето съвремие постът е придобил такива грозни и уродливи форми – говори се само за рецепти, за това какво ще се яде, кое е постно, а кое не е, в кой продукт има мляко, месо, бульони и дали бульонът е от не знам какво си и т.н. По този начин в действителност на върха на нашите усилия отново се поставя плътта. В крайна сметка от такъв пост ние не получаваме нищо, тъй като той е безсмислен и безцелен, той не се съединява с идеята да се служи на Бога. Такъв "изроден" пост е самоцел дали Бог ще те опрости, ако ти не ядеш. А това е едно наивно и инфантилно мислене, което води до дълбоко лицемерие. Защото самата дума "пост" има две значения: първото е в смисъл на въздаржание, а дори кожгато ядеш месо, ти можеш да се въздържаш, а другото значение е да бъдеш бдителен, да стоиш на пост като войниците – когато са на пост, те ну спят, а будуват. В духовно отношение, когато христианинът е на пост, той е бдителен към себе си, тоест първо приема страданията на Христа и неговата саможертва, като я утвърждава през този период. А ако трябва да отидем и по-далеч, постът, който извършваш, може да бъде и съвсем различен – например, да си смениш професията...

Защо, какво общо има професията с постите?

На никой не му минава през ум да си смени професията, защото тя, например е нечовеколюбива. Един полицай, който бие хората на улицата, също ходи на църква и пали свещи. Една мутра, окичена със златни кръстове – също. И пости! И кажете ми сега всъщност какво е постът? Разбирате, нали, колко е грозен примерът, който дадох. Църквата обаче не се интересува от тези уродливи туморни разсейки в поведението на така наречените вярващи, които всъщност нямат никакъв духовен живот. Такива хора, за които говоря, не могат да дойдат на една Света литургия, не могат да изтърпят да чуят Евангелието... В същото време има и такива, които ако хапнат случайно един бонбон, отиват да се причастят, защото се били облажили и го направили без да искат... Ето, така се осакатява красотата на нашата вяра с псевдоморал...