Получава ли президентът повече власт отколкото му се полага по Конституция? (ВИДЕО) 23.08 | 17:19

Сега президентът е с по-дълъг хоризонт. Партиите, които ще влязат в парламента, са изправени пред две опасности. Точно това може да ги мобилизира да направят правителство. Едната опасност образно ще нарека "Възраждане", защото при тях се вижда сериозен ръст. Тази партия сравнително отчетливо по определени въпроси си поддържаше едно и също мнение. Другата опасност, която вече се усеща и за която всички говорят, е, че президентът получава повече власт отколкото му се полага по Конституция. Просто опасността президентът отново да е водещ по определени въпроси, няма да кажа кадрува, може да накара партиите да се обединят.

Това обяви пред Лили Маринкова в студио ФАКТИ доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

На въпрос как гледа на коментарите, че служебният кабинет може да управлява до пролетта, тя каза: "Трудно ми е да кажа дали конфигурацията от миналия кабинет ще се повтори на изборите. Но това, което се случи миналата година, а именно парламентът да не състави правителство и да се продължи животът на служебния кабинет, макар и с по-различни хора, ми се струва, че няма да се повтори. Просто нищо в историята не се повтаря по един и същи начин."

Според нея най-глупаво би било да казваме в момента, че изборите са излишни, че те са междинни и след тях ще има нови.

"Една седмица в политиката е твърде много време, а кампанията е 4 седмици. Не можем да предположим всяка една партия какво може да измисли, да представи, да сгафи. Още не е започнала кампанията, а част от възгледите им започват да придобиват очертания. И естествен противник в този момент им е служебният кабинет. Служебното правителство като гръмоотвод ще събира доста мълнии", каза още Киселова.

В коментар за противоречията между Иван Гешев и президента, както и сблъсъкът на главния прокурор с предишната четворна власт, тя смята, че той се изразява в това, че управляващите се опитват да ограничат формалната и неформалната власт на обвинител №1.

"Прокуратурата е централизирана институция. Всички са подчинени на една фигура. И тази централизацията преминава и в неформална власт. Кабинетът "Петков" се опита да ограничи това. Бяха закрити спецсъдилищата, защото имаше концентрация на дела, които бяха срещу политически противници. Службата за защита на свидетелите бе предадена на подчинение на министъра на правосъдието. Сега се преминава към по-съществената част, а именно да се определи докъде се простира възможността на прокуратурата да въздейства извън наказателното право и наказателния процес", обясни още тя.

На въпрос за дейността на служебния кабинет, доц. Киселова каза, че се създава една трудна среда за работа, когато се натрупат кризи – здравна, политическа, енергийна, а към това трябва да прибавим и война.

"Когато кабинетът няма зад гърба си парламент, рисковете и за него не са малки. Ако пък бездействат, дали няма да е по-зле. Учебната година не се интересува дали се управляваме от служебен кабинет, или редовен. Тя си започва. В здравеопазването хората се разболяват, така че текущите въпроси трябва да се решават. Друг е въпросът дали се решават правилно. Така че служебните министри, които управляват по-ключовите сектори, ще станат участници в предизборната кампания", добави преподавателят по конституционно право.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.