Проф. Дуранкев за Евровизия: Чашата прелива от шутовски "пърформанси" и апология на транс принадлежностите 14.05 | 15:30

Икономистът проф. Боян Дуранкев изказа мнението си за Евровизия 2024. Публикуваме я без редакторска намеса:

Личната ми наркомания: книги, музика и филми. Затова: мое лично мнение за Евровизията.

Е, и аз съм от тези два милиона зрители, които не пропуснаха Евровизия 2024.

Лични впечатления:

1. В музикално отношение тазгодишното издание беше много по-добро от няколкото предишни. Факт, има песни, които по-дълго ще си тананикаме!

2. Като зрелище: чашата прелива от експлозивни миш-маш цветове, шутовски "пърформанси" и апология на транс принадлежностите. Този "маркетинг" не повишава стойността на музикалния продукт, но отклонява вниманието на зрителите от действително ценното. Мярата, присъща на "различните" от общото, като тази на Фреди и Елтън Джон, тук бе елиминирана в полза на лустрото. Вероятно, като вкусови качества, оставам консерватор.

3. Въпреки положителното ми мнение за качествата на музиката, тя е под нивото на поп и рок класиката от 1965-1990 г. Евровизия е повече шоу, отколкото място за ново начало. Изключения като АББА сега нямаше.

4. Евровизия е силно и излишно политизирана.

Първо, Израел е съмнително да е страна от континента Европа. Ако тя е, погледнете картата и ще забележите че към европейските страни веднага трябва да се причислят Сирия, Ирак, Кувейт, Ливан, Палестина, Йордания, Саудитска Арабия, та даже и Египет! Вмъкването на Израел в Европа не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като причинено от "особени" симпатии и гузна европейска съвест от ВСВ (и българската гузност е тук!).

Второ, политиката опря и до елиминирането на кандидат за приза (неразумно - според евромодата - изнесъл концерти в Русия и още по-неразумно осъждащ геноцида в Газа), и до личен отказ от представяне (поради същата причина), и до изкачването на една по-бледичка песничка на по-високо място поради "солидарността" с определена страна.

Влезе ли политиката в музиката на страната на "държавата", музиката се самопогребва. Но ако си като Джон Ленън, правиш своя политика и оставаш завинаги над другите! Благодаря ти, Джон!

5. Чудя се какво става с хубавата българска музика, зачената през "зловещите" години на социализма?! Все по-трудно е да откриеш нещо, което да ти стопли сърцето... Добре че ги има още и Лили Иванова, и Михаил Белчев, и Георги Христов, и Митко Щерев, и "Фондацията", докато други бивши музиканти са сега по-успешни или като депутати, или като писачи на автобиографии (в които окайват соцмузиката си), или като водещи на банални телевизионни предавания... И още нещо, според неолиберализма - властващата идеология у нас - при остра конкуренция на "пазарЯ" ще се появи блестяща музикална конкуренция; според "наЩе пУлитици"- ако държавата налее повече пари за к@лтура, музиката ще се изкачи много високо. Нито едното е вярно, нито другото.

Summa summarum. Да живее 24 май, скъпи приятели, докато още не са го елиминирали като празник!