Проф. Иво Христов за "въздшния Шенген": Геополитическо решение, взето под външен за ЕС натиск 02.01 | 20:00

"Това е геополитическо решение, взето под външен за ЕС натиск". Това заяви пред БНР геополитическият анализатор проф. Иво Христов в коментар за решението България и Румъния да бъдат приети през март в Шенген по въздух и море.

"България и Румъния бяха вкарани в нещо като полу-Шенген, защото имаше упорита съпротива. Тя не е от Австрия и Холандия, както много хора смятат. Австрия и Холандия играеха ролята на инструменти, чрез които големи сили вътре в ЕС всъщност блокираха това влизане на България и Румъния. Добре знаем, че ако трябва да бъдат прилагани към двете страни, а и не само към тях, изискванията за Шенген и въобще по-цялостните изисквания и за влизането в ЕС преди години – нито България, нито Румъния отговарят на тези изисквания. Това е публична тайна, знаят го и всички останали. Проблемът е в това, че ако трябва да говорим за Шенген – част от старите или относително нови приети страни-членки от ЕС в Шенген също не отговарят на тези условия".

Според него се търси вътрешнополитически въпроси да получат своето външнополитическо изражение чрез "момчетата за бой, каквито са България и Румъния". Той подчерта, че нашите проблеми са огромни. По думите му тук има и много мощни икономически интереси, които блокираха това влизане. Проф. Христов подчерта натовареността на ГКПП "Капитан Андреево". По думите му ако се отпуши товаропотокът, пунктът може да е много мощна конкуренция на старите икономически търговски центрове.

"Тук ще има едно пренаместване на потоците и те ще преминават оттук. Става въпрос и за пари".

"Достойнство и българска политическа класа са две взаимоизключващи се инстанции. Второ – става дума за зависими хора, които са зависими от външнополитическия фактор. Трето – те не са в състояние да вземат каквото и да било стратегическо решение, което да отговаря на средносрочните и дългосрочните български интереси, защото те нямат основание и гръбнак за това", категоричен бе проф. Иво Христов.

Според него нито българските превозвачи, нито българските туристи, нито който и да било друг е доволен от това решение. Очевидно се търсеше пропаганден ефект – да се покаже, че правителството е постигнало грамадни успехи, смята той.

Тази година предстоят редица избори в света. Геополитическият анализатор е категоричен обаче, че тези в САЩ имат решаващо значение. Според него под тяхната сянка ще преминава всичко останало.

"И победата на Тръмп, и победата на Байдън са в миналия век. Проблемът е, че формално това е битка на два лагера, които взаимно се изключват, но те имат енергията от миналото, а не от бъдещето. Само дълъг вътрешен конфликт може да предопредели възможността за качествено ново развитие или провал на западния проект".

Според него нито Русия, нито Китай могат да бъдат реален съперник все още на Запада.

Второто много важно събитие ще бъде войната в Украйна и нейният изход, добави проф. Христов. По думите му е възможно през тази година да има някакъв изход.

"Войната като майка на всичко ще произведе и новия руски елит – не този в момента, а следващият, който ще дойде след това".

На трето място са отношенията между Китай и Тайван, т.е. между Китай и САЩ.

"Светът върви към съвършено друга конфигурация, това е на макрозони, което означава, че всъщност всичките тези глобални мрежи ще бъдат прекъснати и то в много важните пунктове", коментира проф. Христов. И добави:

"Това, разбира се, е Америка. Също и Китай. Въпросът е дали Русия е в състояние да направи собствен макрорегион или ще бъде засмукана от Китай или западния проект – това всъщност се решава с войната в Украйна".

Според анализатора на този етап се поставя под въпрос статуквото в Близкия изток. Той прогнозира, че Израел ще спечели тази битка, а Палестинска държава няма да има:

"Прогнозата, че проблемът може да бъде решен с две държави на територията на светите земи звучи хубаво, но е абсолютно нереалистична".