Проф. Камен Спасов: При похарчени 2 млрд. лева за е-управление гражданите не усещат улеснението 19.07 | 16:40

Липсва приемственост за развитието на електронно управление у нас. Всяко правителство имаше свое виждане и това забави през годините развитието на подобно управление, идеята за което датира от 2002 г. Това казва проф. Камен Спасов от Лабораторията по е-управление към БАН, бивш заместник- министър по информационни технологии и съобщения в служебния кабинет на Георги Близнашки. Той е дипломиран инженер по автоматизация на производството от ХТМУ – София, където е защитил и докторантура, международен магистър по бизнес администрация от Бизнес училището към Университета на Южна Каролина, САЩ, и Стопанския университет във Виена. По-голямата част от трудовия му стаж е в областта на електронното правителство, оперативната съвместимост и информационната сигурност. В момента е професор във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски”.

От доста години се говори за електронно управление? Защо все още не е въведено?

За електронно управление се говори някъде от може би 2001 година, даже 1999 година. Писани са няколко стратегии, няколко пъти са правени опити и оттогава не е спирано да се инвестират средства и е силно да се каже, че няма електронно управление. Много задачи са свършени и в същото време много пари са похарчени, тоест са "усвоени". Реално погледнато, ако се видят отчетите, които са в оперативна програма "Административен капацитет", има над 2000 създадени електронни услуги. Друг е въпросът колко от тези услуги се ползват.

Колко се ползват реално?

Веднага ще ви кажа: ползват се услугите, от които има икономически смисъл. Например – подаване на ДДС декларации. Фирмите подават ДДС декларации всеки месец в електронен вид към НАП. Голяма част от услугите, които се предлагат от НАП към фирмите са по електронен път. Тази услуга се ползва, защото е изключително удобна. Декларациите могат да се подадат посред нощ. За фирмите въпросът е да спазят срока, който се изисква. Не е необходимо някой да ходи в някакъв офис да носи някаква хартия. По същия начин са услугите към НОИ – регистрация и дерегистрация на служители, всичко това става по електронен път.

А услугите за гражданите?

За тях например съществуват услуги от типа на свидетелство за съдимост. Реално погледнато човек може да си извади свидетелство за съдимост по електронен път и не е нужно да ходи в съда. Пита се в задачата, а това всъщност на някого трябва ли му? На кой човек му трябва свидетелство за съдимост? Трябва ѝ на фирмата, в която ще работите. Тоест то не ви трябва на вас, трябва ѝ на фирмата или на администрацията. Съгласно закона за електронно управление те трябва да си вземат данните, тъй като те съществуват някъде.

Ако се замислите, всички услуги, които са удостоверителни – свидетелство за съдимост, свидетелство за граждански брак, свидетелство за раждане не са необходими на вас самите. Вие знаете кога сте родени, тоест на вас свидетелството за раждане не ви трябва. Трябва ѝ на фирмата или на администрацията. Тези данни ги има някъде в администрацията. И накрая вие трябва да играете ролята на пощенски гълъб. Това каква услуга е? Да издадат свидетелство, което аз да занеса някъде.

В момента, в който вие предоставите вашето ЕГН, аз вече знам кога сте се родили, на колко години сте. Тоест това не е услуга в смисъла на услугата, защото те на мен с нищо не ми услужват. Аз разбирам услугата като нещо, от което аз получавам добавена стойност. А нея я получава някой друг. От тази гледна точка е важно да се преосмисли онова, което наричаме електронни услуги и услуги въобще.

Това вече възможно ли е?

По принцип още в Закона за електронно управление е въведено такова изискване – администрациите да не искат документи за получаване на данни, които съществуват вече някъде в администрацията. Те трябва да си ги вземат по служебен път. Със създаването на новия АПК (Административно процесуален кодекс) там също е записано това изискване.

Въпросът е във времето, което се губи. Вместо да можете да заработите някакви пари, от които държавата взима данък печалба и данък добавена стойност и да вкарва пари в бюджета, вие трябва да ходите от бюро на бюро. Всъщност държавата губи, въпреки таксите които взима за тези услуги. Ние говорим как да повишим производителността в България. Ами, ето един начин! Да не караме хората да се занимават с нещо, което е губене на време. Те ще работят, ще изкарат пари за работодателя си, за себе си и държавата ще прибере това, което й се полага.

Какви средства и методи са използвани до момента?

Досега са създадени доста приложения, много от тях са финансирани по линия на оперативната програма, други са финансирани от самите администрации. Според анализите на CBN миналата година са похарчени 200 милиона лева за ИКТ в Държавна администрация. Докато аз бях заместник-министър, направих справка през Агенцията за обществени поръчки за периода от август 2013 година до август 2014 година и сумата там беше почти същата – около 200 милиона. Можем да приемем през последните години, независимо от кризата, че всяка година се харчи тази сума за ИКТ. С това се занимаваме да кажем 10 години. Тоест това са 2 милиарда лева. Проблемът не е, че са похарчени, а че гражданите не усещат улеснението.

Много е силно да кажем, че няма електронно управление. Мога да ви дам пример с последното преброяване. Тогава 3 милиона жители на България бяха преброени по електронен път, което е огромен успех! Това показва, че едни пари са похарчени много добре. А защо се преброиха по електронен път? Пести се време и се предотвратява влизането на непознат (с незнайно какви намерения) в дома на хората, който да твърди, че е преброител. Хората сами се преброяват. Това има икономически смисъл и тази услуга работи.

Друга услуга, която е ценна, е издаване на моряшко свидетелство. Морякът си подава заявлението по електронен път например в Кейптаун и да получи подновените си документи, напечатани на хартия, например в Шан Хай. Така морякът ще може да продължи работата. Няма нужда да пътува обратно до България. Той не губи време в чакане на някое гише и е по-продуктивен. Ето тази услуга има икономически смисъл. И по този начин хората виждат, че има причини да използват електронните услуги.  

Има ли политически пречки или нечия некомпетентност, които да забавят навлизането им?

Този въпрос е труден, тъй като няма политик, който да ви каже "Не искам да има електронни услуги, защото това ще ми пречи". Да, често се случва, но под съвсем други предлози. Основният проблем на политиците е, че се страхуват от прозрачността. Често се прокарват закони заради един определен човек или интерес.

Преди година  Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност по-известен като БОРКОР, бяха направили изследване, в което се твърди, че от около 4 милиарда лева обществени поръчки 1 милиард отива за корупция. Тоест 25 процента.

Ако има икономически интерес от порядъка на 1 милиард лева, съпротивата ще бъде огромна. Тя няма да бъде явна, но ще бъде на различни нива, защото този милиард се разпределя между определено количество хора, които искат тези пари да се разпределят всяка година и те да получават част от тях. Носят се от 9 кладенеца вода, за да не се промени това. Факт е, че все още начинът, по който се организират обществените поръчки не се е променил и за това нещата си остават по този начин.

Ами електронното гласуване?

Ето пример и с електронното гласуване. Погледнете колко е голяма съпротивата при него. Тайната на вота щяла да бъде нарушена и много лесно щяло да бъде манипулирането. Но то и сега е така! Всеки IТ специалист ще ви каже че електронният вот е много по-сигурен от другия. Може да се направи с достатъчно високо ниво на защита. Как може да използваме електронен подпис в банките, където са парите ни и това да е сигурно, а такъв вид гласуване да се определи като несигурно? Няма логика тук. Причината е на друго място. Друг проблем са българите в чужбина. Има над 1 милион българи в чужбина. Тези хора ще гласуват и тях никой не може да ги подкупи, те ще гласуват по тяхно желание.  

А няма ли да има отново корупция? Ако се каже на главатаря на някой клан всички да гласуват за дадена партия, това как ще се предотврати?

Този натиск съществува и в момента. С електронното гласуване той може да бъде преодолян, защото така наречената "индийска нишка" с внасяне и изнасяне на бюлетини, няма да я има. И преброяването ще е много по-бързо! Резултатите могат да бъдат известни, в момента, в който гласуването приключи.

На какво място е България по отношение на електронното управление спрямо другите държави?

България към 2003 година беше на около 35-о място в света по внедряване на електронно управление. След това изпаднахме на около 44-то място, а сега сме след 70-то място.

Защо?

Ако се погледне как се организира работата по електронното управление веднага ще разберете. През 2003 година в България имахме министър на Държавната администрация, който отговаряше за електронното управление. След това дойде смяната и се създаде Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР)и Държавна агенция за информационни технологиии съобщения (ДАИТС). Ръководителите им бяха от две различни политически партии, при което  комуникацията между тях не беше лесна. Все пак успяха да постигнат някакво разбирателство и затова България слезе само няколко места надолу.

След това МДААР изчезна като такова, ДАИТС се превърна в ЕСМИС, а електронното управление беше поверено на заместник-министъра на транспорта. Тоест, отиде на много ниско ниво. Как си представяте заместник-министърът на транспорта да отиде при министъра на финансите и да му нареди какво да прави? Няма как да стане, той няма "лостовете", с които да може да накара някой в правителството да го слуша, той е много надолу в йерархията. Съответно спаднахме още. И по този начин падаме все по-надолу и надолу.

В един момент стигнаха до извода, че електронното управление и администрацията са свързани. Бяха създадени САР и СЕУ и всеки работеше сам за себе си. Сега вече и двете имат един председател, а именно г-жа Румяна Бъчварова. Тя има възможността и силната дума да направи нещо. Обаче, на нея ѝ дадоха и Министерството и на вътрешните работи, на което се налага да отделя много повече внимание и за електронното управление отново не остава време. Има създаден екип, който работи не лошо. Въпросът е, че човекът, който отговаря за тях, е затрупан с един куп други неща.

Съществува новата идея да се създаде Държавна агенция "Електронно управление". Сама по себе си тази идея не е лоша, но пак се връщаме по времето на ДАИТС само че без МДААР. По-добре е да се създаде Министерство на държавната администрация и електронното управление.

Има ли такава възможност?

Има, само че по ред политически причини не се осъществява. Когато се съставяше правителството беше удобният момент, защото се създава ново министерство. Тогава се определя структурата на правителството. Сега, за да се създаде това министерство, в Парламента трябва да се гласува промяна в структурата на правителството. Ами ако народните представители гласуват с "НЕ"? Това ще бъде вот на недоверие. Явно на политиците не им се занимава с това.

Кои са най-важните услуги, които се предоставят онлайн в момента и кои предстои да се въвеждат?

Услугите за бизнеса. В момента се опитват да направят такива изследвания кои услуги се предоставят най-често от администрациите и съответно да се автоматизират. Огромна част от услугите за хората се предлагат от общините и съществуват много реализации на тези услуги в електронен вид. Едно от затрудненията, които възникват, заради които хората не ги използват, е изискването да се използва електронен подпис и невъзможността да се плати онлайн. За съжаление съществуват пречки да се извършват плащания онлайн. Тези пречки са преодолими. Не може да си поръчваме пица онлайн, а да не можем да си платим онлайн в общината. Пречката е изкуствена, административна. Не е непреодолима.  

Трябват ли специални обучения за служителите и възможно ли е да има загуба на работни места, когато електронното управление заработи напълно?  

Служителите са обучени отдавна. Те са подготвени да работят със системи за електронно управление и нямат проблем. Голяма част желаят да се въведе електронно управление. Но често се спекулира с работните места. Ако се въведе електронизиран начин на работа много хора щели да загубят работата си? Не е така. Хората, които работят там, ще бъдат много по-ефективни и ще има много по-високо ниво на обслужване.

Електронните услуги ще позволят на администрацията да работи по-бързо. Ето ви пример. Намали се времето за изготвяне на документ от 30 дни на 14 дни. Това е голям напредък! А защо да не се намали това време на половин – един час? Всичко това е заради автоматизацията, вътре в администрацията функционират системи, които позволят да се обработи информацията за по-малко време. При наличието на елетронизация услугата може да се извърши много бързо. Много често услугите могат да се извършат още на момента. Тези експресни услуги, които се заплащат, са с цел финансиране на общината. Но тези приходи могат да дойдат по друг път.

Защо един човек трябва да премине през пет бюра и да плати пет такси, вместо да отиде в едно и да плати един път. Щом това са доходите на администрацията, защо тази една такса не е равна на сбора от петте такси? Никой няма да се възпротиви да я плати, щом ще отиде само в едно бюро и ще приключи много по-бързо. А и защо трябва да плащаме такси за административни услуги, след като през данъците си плащаме заплатите на администрацията – ние вече сме си платили.

Бихте ли обяснили какво представляват отворените данни?

Държавата събира данни за нас. Тези данни, ако бъдат отворени, хората ще имат достъп до тях в машинно четим вид. Примерно: къде се намират спирките на градския транспорт и кога е разписанието на транспорта. Това е нещо страхотно. Така реално можем да знаем кога ще дойде автобусът, който чакаме. В Обединеното кралство има публикувани 300 000 спирки на градския транспорт, 18 000 от тях са били със сгрешена позиция. Тази информация е била отворена за хората и те са могли сами да кажат кои и къде са сгрешените локации. Така вместо да се ходи до всяка една от 300 000 спирки и да се губят време и пари, самите граждани са помогнали. Така се губи минимално време. Ето това е полза от отворените данни.

Така фирмите, които обработват отворени данни няма да имат 10-15% възвръщаемост на инвестицията, а между 50% и 500%. В кой бизнес има такава възвращаемост на инвестициите! Ако се отворят данни за разписанията на влаковете, автобусите, самолетите веднага ще бъдат създадени приложения за тях. Така ще спечели обществото и държавата. Хубаво е, че в момента се работи в тази посока и се отварят данни и най-интересното е, че някои от администрациите сами публикуват данни и информация.

Ето пример за полза от визуализацията. Във връзка с предстоящите местни изботи се разви така наречения "жилищен туризъм". Тоест, много хора от градовете се пререгистрират, че живеят в селата и това е с цел манипулиране на вота. Една визуализация на отворени данни за адресни регистрации показа нагледно мащаба на явлението и бяха взети мерки това да бъде предотвратено. Администрацията взима управленско решение, което почива на факти. Няма как да се опровергаят тези факти, няма как да кажеш на черното "бяло".  

Разкажете за лабораторията по електронно управление, която е към БАН?  

Това са хора, които се занимават от 15 години с електронно управление. Вече има издадени много публикации, реализирани са много проекти, има издадени няколко книги. Лабораторията представлява един мощен научно-практически потенциал. Тези хора познават цялата история и всички успехи и спадове, имат практически опит, знаят как стоят нещата. Това трябва да се използва.  

А дали сме дорасли за такава система?  

Да. Но трябва да участват широк кръг от хора и фирми. Трябва да има дискусия. Тук, в БАН, хубавото е, че по презумпция има възможност свободно да се обсъждат идеи. Решенията трябва да се взимат на базата на реални факти, т.е. необходимо е да се финансират изследвания и анализи.

Трябват и подготвени кадри. Във Факултета по математика и информатика съществува специалност "Електронен бизнес и Електронно управление". От 10 години насам се обучават студенти, които могат и искат да се занимават с тази дейност. Да им дадем тази възможност.