Следизборен вот 05.11 | 10:38

Победителят ГЕРБ получи шамар само часове след щастливото за партията на Борисов приключване на изборите. Понеже отчаяният народ не иска да гласува, онази част, която гласува, тича по инерция след силния или след пари, или след обещания за благосъстояние, да речем. Но така или иначе, това е само част.

А че има една огромна друга народна воля, се видя от протестите на работещи в МВР. Не е ли очевидно подсказване за участниците във властта, че трибунката, на която са се изправили гордо, не е така устойчива?

Като обикновен гражданин не мога да приема един протест, който създава хаос. И то хоас, предизвикан от блюстителите на реда! Ами... това сме ние, коментираха различни хора – можем само да си пречим... Не знам дали организаторите и участващите в протеста си дават сметка на колко хора попречиха в истинския смисъл на това понятие – да се справят със своя важна задача. Да се отиде на лекар. Да се вземе дете от детска градина. Да се прекоси удобно едно разстояние. Да се стигне до премиера на книга... Един от интервюираните по БНР доста семпло защити вълната от протест и доста самоуверено ни убеждаваше от националния ефир, че ще подкрепят колегите си от София и от цялата страна.

Като опашка от изборната победа премиерът измете решението на финансовия си министър, завъртя пръст пред главния секретар, закани се на редовите бунтуващи се, че ще има и наказания, ако това се повтори. Поучи ги, че нямат право на незаконни действия. Само неговият любим министър, Румяна Бъчварова, остана на пиедестала си. Тя няма вина за нищо. Тя е послушна. Кавгата и дърпането на ушите са само за непослушните.

У нас май всичко се решава така. Провиниш се – извиниш се – и си готов, с чиста душа и още по-чиста съвест. Това обяснява защо много от корумпираните на едро не биват наказани. Макар че тук извинението е от друг характер...

Виж, премиерът, който еднолично размества цялата шахматна дъска, се извинява като приема искането на протестиращите. Да, ама те искат още. И дали, щом няма съвсем наближили избори, той ще се огъне... Или ще играе по метода "тук има, тук нема...” Да са деца полицаите – да им дадеш залъгалка. Ама не са...

И полицаите ще се извинят на потърпевшите граждани – и ще се реши, че сме на чисто. Но не сме. Докато не се научим да не си блокираме живота един на друг, управляващите ще блокират живота ни. Ще си вземат своеволни решения като това на финансовия министър, дотолкова убедени в силата си, че дори не са помислили какво следва и дали премиерът няма да се разлюти на свободата им...

Що се отнася до другото – управляващите да погледнат наистина при какви условия работят хората, които служат на реда. Топло ли им е, имат ли възможност за почивка... Да не говорим за санаториума на МВР в Банкя, в който мухълът тържествено превзема територия след територия. Санаториум, който няма асансьори до физиотерапията и служилите дълго и боледуващи служители на МВР не могат да стигнат до кабинките... Остарявайте бавно, служители на МВР. Няма кой да се погрижи за вас и тогава.

Така... Работата е там, че условията у нас са такива не само за служителите на МВР. За всички. Как ще ни сложат на кантара? От едната страна – учител, от другата доктор... Кое тежи повече?

Протестът размахва пред всички ни една поука, която обаче не всички искат да видят. Ако протестът продължава с блокиране на деня ни, това противопоставя граждани на силови служители. И всяка стъпка на премиера назад не е решение. Неговите решения започват с това – да постави на министерския стол точния министър. Така ли е с Горанов и Бъчварова? И дали, ако се вдигне негласувалата част и към нея се прибавят гласувалите против ГЕРБ, ситуацията няма да се промени... Животът е пълен с неочакваности – вчера онези, които вдигаха наздравица за победа, днес търсят решения, за да се справят с узряващите лавини...

И сред всичко това сме ние – гражданите, лишени от сигурност – разбирайте го и в буквалния смисъл.