Големите губещи на тези избори се оказаха малките партии 22.11 | 08:37

Борислав Ангелов е роден на 24 октомври 1975 г. в Кюстендил. Завършва природо-математическата гимназия в родния си град. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ "Св. Климент Охридски” със специализация "Външна политика и национална сигурност”. През 2003 година завършва второ висше образование "Публична администрация”, отново в СУ.

В момента живее и работи в София. Професионалните му занимания са в сферата на политическите идеологии, институции, коалиции и медии.

Защо гласовете на ДПС не стигнаха в подкрепата за Ивайло Калфин?

- ДПС за втори път изигра лоша шега за левицата у нас след 2009 година. Гласовете не стигнаха, защото не беше мобилизиран целият потенциален електорат на ДПС. Не малка част от тях сметнаха, че са си свършили работа на първия тур в местния вот и не предпочетоха да гласуват масово на втория тур.

Изразената подкрепа на ДПС доведе и до отказ на избиратели, които се колебаеха да подкрепят на втори тур двойката Калфин – Данаилов, даже доведе до не малко допълнителни гласоподаватели в полза на Плевнелиев - Попова. Негативизмът към ДПС от участието му в две поредни правителства като коалиционен партньор все още не е преодолян. Склонен съм да приема мнението на някои колеги, че ДПС на тези избори избра по друг начин кой да е президент на страната.

Кой загуби и кой спечели най-много на тези избори?

- Големите губещи са малките партии – парламентарни и извънпарламентарни. ГЕРБ се утвърждава все повече в център-дясно. В ляво извън БСП няма почти нищо. Гласуването за комунистически формации или за българската Левица се превръща все повече в екзотика. Очакванията за нещо повече от българската Левица не се оправдават. Изборите ясно определиха ГЕРБ като най-силната в момента партия у нас, БСП като най-голямата опозиционна, ДПС остава фактор на политическата сцена.

Когато говорим за ДПС, трябва да имаме предвид, че след 8 години за първи път участва в избори като опозиционна формация. Проблемите в не малко общини, обществените настроения към нея и в крайна сметка резултатите, които получи не са в полза на твърденията за пробиви и нейното изтласкване, от отделни случаи да се правят генерални заключения не е коректно и води до създаване на грешни представи. Политическия живот е такъв, че днешните победители утре могат да бъдат и големите губещи, ако не успеят да разчетат сигналите, които идват от обществото, да оправдаят очакванията и не изпълнят обещанията си.

Възможно ли е политическото възкресение на Георги Първанов в БСП и извън него?

- Оставането на Георги Първанов в политиката от една страна дава шанс за БСП и за левицата като цяло, но от друга е и предизвикателство. Очевидно е, че сегашното ръководство начело със Сергей Станишев не би могло да доведе до кой знае какъв по-голям резултат от 2005 г., а и той трудно би могъл да сформира ново коалиционно обединение в център-ляво.

Форматът "Коалиция за България", в сегашния си вид, се изчерпа отдавна и той трябваше да бъде променен още преди изборите през 2009 г. Не бива да се подценява Георги Първанов като политик, много хора забравят, че той пое партията в един от най-критичните моменти в нейната история, когато в Народното събрание имаше и конкурент в ляво в лицето на Евролевицата. Първанов не само начерта, но и пое пътя на социалдемократизиране на партията, на приобщаването ѝ в семейството на европейските социалистически и социалдемократически партии, позицията и за членство в НАТО стана по-ясна и категорична.

Крачка назад по отношение на реформирането станаха някои решения на конгресите и от 2005 г. и 2008 г., като приемането на квотите на представителство за младежи и жени, 4-годишните мандати на ръководствата.

Защо политическите послания на тези избори нямаха никакво значение?

- Политическите послания са един от основните инструменти, използвани в политическата комуникация, трябва да носят заряд, енергия, да подтикват към действия, да се приобщи емоционално определена група от хора и да ги насочи срещу определен политически опонент. Трябва да се разбере, че политическите послания не дават пълна гаранция за победата на един или друг кандидат или политическа формация, ако те не стигнат до избирателите и не бъдат чути и разбрани.

На тези избори липсваше като цяло въображение в предизборната кампания, таблоидният стил и PR беше завладял начина на правене на кампания. Вниманието беше насочено върху опаковката и как тя изглежда от естетическа гледна точка, как е облечен, каква му е прическата, какъв му е стилът. А това все пак не ни дава представа за това какви управленски решения ще взима, какви са му идеите, не стана ясно какво е съдържанието, което се крие под опаковката, която са направили PR-ите.

Щеше ли ГЕРБ да победи, ако двата вота бяха на отделни дати?

- При различни дати ситуацията е коренно различна, възможността за консолидация на опозицията срещу кандидатурата на ГЕРБ за президент е много по-голяма на втори тур, същото важи и за местните избори. Проблемите по места в опозиционните формации се отразиха на тяхното представяне и на двата вида избори. Президентската двойка на БСП беше потопена в не малка степен от незадоволителното ѝ представяне на местните избори. Съчетаването на изборите 2 в 1, провеждането им през октомври, беше правилният ход на управляващите.

Те правилно прецениха, че който има по-висок рейтинг и не направи предварително погрешен избор с кандидат за президент, той има реална възможност да получи най-голям резултат. Който "вземе" изборите за президент ще има и по-голямо представителство в местната власт. Така и се случи. Подобно мнение беше изказано многократно през последната една година от колеги политолози. Това го разбраха от опозицията и не беше случайно, че социалистите искаха да се проведат изборите през ноември, но това не е сериозно да се смята като оправдание за представянето на опозиционните формации.

Какво е необходимо в България, за да имаме честни избори?

- Консенсусна политическа култура и гражданска публичност, активни граждани, а това все още го няма. В политическата история има редица примери, че победата днес или утре с машинации, манипулации, изборни и административни пречки и хитрости са един от най-кратките пътища за крах в близко време.

Защо зелените партии, така силно представени на Запад - в Германия, например, не събират електорат у нас?

- С тези лидери и ръководства няма как да съберат електорат. У нас в действителност няма зелени, а такива, които действат в полза на един или друг интерес, най-малкото допускат да бъдат използвани. Често пъти залитат по крайни идеи, като забравят, че българинът не е склонен към крайностите. Нямат избистрени и изчистени идеологии, сложна амалгама е при тях, копират неща от вън, като забравят каква е действителността, действат след събитията.

А защо в България никой не си признава, че е загубил изборите?

- На този въпрос и те самите не могат да отговорят. Да си признаеш загубата се смята за признак на слабост. Признавайки загубата си трябва да понесеш и политическата отговорност, да се подаде оставка или най-малко да искаш вот на доверие, а от това бягат политиците у нас. Подаването на оставка не е бягство от отговорност, а е инстинкт за самосъхранение, за чувство на отговорност. Политиците ни така и правят разликата между това да направят крачка встрани и крачка назад, за тях всяко едно отстъпление от заеман пост е крачка назад, а то не винаги е така.

Тези избори са в известен смисъл мажоритарни. Кога, според Вас, страната ще е готова за сериозен мажоритарен елемент и в парламентарните избори. Например - смесена система, като в Германия?

- Моделът на немската избирателна система, която е пропорционална със силен мажоритарен елемент, трудно би се приложила у нас в близките години. Причината е липсата на воля и нежелание на водещите политически сили. Независимо, че тя е система, която умело съчетава двата елемента, като дава възможност на водещите и популярни лица на една партия да стават депутати мажоритарно, а пропорционално да влизат нови лица, експерти и младежи, които не са толкова известни, но с потенциал и качества, създава предпоставка за обновление и приемственост.

Избирателят може да търси и баланс, гласувайки различно мажоритарно и пропорционално. Тази система би могла и да спомогне за излизането на партийната ни система от кризата, в която се намира вече второ десетилетие.

Как си представяте следващото правителство - ще има ли пак доминираща сила, или по-скоро коалиция?

- След изборите през 2013 г. ни очаква по-скоро коалиционно правителство. Коалициите не са лошо нещо, както се опитват да го втълпят някои "пишман анализатори". При тях може решенията да се взимат по-бавно, не са толкова оперативни, но пък не са толкова крайни, по предвидливи са, решенията им са с по-голяма продължителност, имат по-голяма възможност за чуваемост и взимането под внимание на повече мнения.

За първи път в България има официално искане за касиране на изборите за президент? Какво може да очакваме от този политически акт на левицата? Каква, според Вас, ще бъде съдбата на президентството след решението на Конституционния съд?

- Конституционният съд ще трябва да се произнесе до 1 декември 2011 г., като изборите няма да бъдат касирани, но очаквам да бъдат посочени и констатирани някои нарушения или поне да се изрази тревога. Опозицията има право на този ход и тя се възползва от него, но това не е израз на слабост, а по-скоро на продължение на позицията им, че изборите не са били честни.

Едва ли обаче това е най-удачният начин да се използва като оправдание за загубата на изборите. В бъдеще обаче това може да бъде използвано, най-малко при обсъждане и при промени в Изборния кодекс. В този момент, обаче прави добро впечатление отношението на новоизбрания президент Росен Плевнелиев, който приема нещата като съвсем нормални, държи се като президент и не търси излишна конфронтация и напрежение.