Паспортизацията на сгради – силно наложителна 07.02 | 11:04

От 2018 г. всички нови публични сгради трябва да отговарят на строги критерии за енергийна ефективност и да влязат в категорията "пасивни сгради". От 2020 г. пък критериите ще важат и за всички новопостроени сгради.

Целта е да бъде намалено отделянето на вредни емисии, тъй като жилищният фонд в глобален план заема сериозен дял от тях.

От Агенцията по енергийна ефективност изчислиха преди време, че за подобряване на енергийната ефективност у нас годишно трябва да се инвестират средно по 84 милиона лева, като това е заложено и в енергийната ни стратегия.

За повишаване на енергийната ефективност на сградите от жилищния фонд беше обнародвана наредбата за техническите паспорти на строежите. Според нея всички стари сгради трябва да бъдат паспортизирани, а на новите, като част от техническия паспорт, беше въведен и енергиен паспорт.

По силата на европейска директива пък вече готовите сгради трябва да се обследват в продължение на 2 – 3 отоплителни сезона, след което им се издава енергиен сертификат, който оценява разхода на енергия за конкретната сграда.

Тези енергийни сертификати ще важат за определен срок от време, като след изтичането им ще се прави ново обследване на сградата, с конкретни препоръки за подобренията по енергийната ефективност.

Енергийните сертификати ще играят съществена роля и при сделките с недвижими имоти. Липсата на енергиен сертификат може да осуети покупко-продажба или отдаване на жилище под наем.

Какво точно представлява енергийният паспорт?

Енергийният паспорт ще удостоверява състоянието на сградата и специфичното потребление на енергия. То ще се оценява по скала от A до G, подобна на електроуредите. А показва най-малко потребление на енергия, а G - най-голямо.

Енергийният паспорт се издава от независимия консултант по строителен надзор или техническия ръководите за нови сгради при въвеждането им в експлоатация. Той подлежи на презаверка на всеки 3 години, като това ще правят регистрираните в ААЕ фирми за обследване и сертифициране на сгради. За старите сгради пък енергийни паспорти правят специализирани фирми, сертифицирани от ААЕ.

Енергийният сертификат

Енергийният сертификат е различен от енергийния паспорт. Той се издава от сертифицирани от ААЕ фирми, но след наблюдение на потреблението на енергия поне 2 – 3 отоплителни сезона. Той ще важи 10 години, като за сгради с енергиен сертификат А или Б има и данъчни отстъпки.

Енергийната ефективност – кой носи отговорността?

Отговорност за проектирането на енергийно ефективна сграда носи проектантът, за строителството на такава – строителят и строителният надзор. След въвеждането й в експлоатация, обаче, за енергийната ефективност отговарят собствениците.

У нас обаче има проблем с енергийните паспорти на много от новите сгради. Някои инвеститори не са предали такива на собствениците, въпреки че такива има за всяка сграда и те са предадени в Дирекция Национален строителен контрол.

А собственик, който не е изпълнил предписанията в паспорта, го грози солена глоба. ААЕ може да глоби и строителя, но с фалитите в сектора в момента много от "енергийно нередовните" строителни фирми вече не съществуват. Затова собствениците трябва сами да се погрижат за сдобиването с енергиен паспорт и енергиен сертификат на сградата.

До края на 2011 г. всички сгради държавна и общинска собственост трябва да имат технически паспорти. До 2012 г. трябва да бъдат паспортизирани строежите от трета категория, от четвърта – до 2014 г., а от пета – до 2016 г. Най-масови са сградите от трета категория – жилищните.

При паспортизацията на сградата ще бъде направено и обследване на енергийното потребление за нуждите на сградата. Собствениците са задължени да спазят мерките и предписанията в срок от три години след издаването на паспорта.