Евреите празнуват най-светлия си празник Ханука 28.11 | 09:29

Празникът на духовната светлина започва тази вечер и продължава до 6 декември

След залез слънце на 28 ноември започва еврейският празник Ханука през тази година. Това е празник на светлината и продължава 8 дни - до 6 декември, понеделник.

Ханука напомня за повторното освещаване на храма в Йерусалим през 3597 г. по еврейския календар (168 г. пр. Хр.). Според преданието то се случва след бунта, предвождан от Юда Макавей (Макаби), срещу властта на гърците над Юдея и отстраняването на езическия олтар от храма, след като поробителите били прогонени.

Празникът се свързва с чудо. Когато макабеите влезли в храма, там в малка стомничка бил останал ритуален зехтин, достатъчен само за 1 ден. Но той горял цели 8 дена, докато станало готово новото масло.

За това напомнят свещите в специален свещник, наречен ханукия. Събира се цялото семейство и главата на фамилията с една горяща свещ всяка вечер от началото на празника запалва по една нова отляво надясно. В последния осми ден горят и 9-те срещи.

Ханукията се поставя на прозореца, за да бъде чудото споделено с другите хора. Дори най-бедният евреин трябва да намери пари за свещи, защото само тяхната светлина ще помогне да се разсее злото.

Празникът е семеен, а децата получават подаръци във всеки от 8-те дни. Ястията са приготвени със зехтин, напомнящ за ритуалното масло в храма.

Тъй като дата на Ханука се мести според лунния календар, понякога съвпада с Коледа. Така беше през 2016 г. Това не се смята за доказателство, че Исус Христос е роден по време на Ханука.

Има обаче теории, основаващи се на сведения от евангелието на Лука, че Исус е заченат на 7-ия ден от празника на светлината. Това означава, че не е роден на 25 декември, а по-рано - по време на есенния празник Сукот. Тогава всички евреи се настаняват в палатки, за да почитат предците си, живели някога в шатри в пустинята, и да си припомнят, че този свят не е постоянен дом за никого.

Датата на Рождество Христово била определена на 25 декември от император Константин и събора в Никея едва през 321 г., за да съвпада с римските празници на бога на слънцето по време на зимното слънцестоене.