Европа ни говори. Кой ти слуша! 08.03 | 16:08

Новината от вчера, че за пореден път Шенгенската порта няма да се отвори пред България, премина през публичното пространство по-скоро не като новина, а като поредното постановление на Министерски съвет. Написахме я тихо, накратко и я забравихме.

Новина щеше да бъде, ако ни бяха допуснали. Поредното отлагане не може да направи впечатление. В последните две години сякаш всички посвикнахме и престанахме да обръщаме внимание на критиките, които получаваме от центрове като Брюксел, Страсбург, Париж, включително и държави, които считахме за еталон за развитие.

Този път готовност да наложат вето изказаха не само строгата Холандия, но и страни, които традиционно ни дават своята поддръжка – Германия и Франция. Но дори и това не направи особено впечатление.

Отлагането ни беше повече от очаквано и след месец на размяна на дипломатически реплики и дуплики между Лондон и София за режима на работа на българските работници и студенти на Острова. Предупредителни знаци дойдоха още преди това от Франция с депортирането на няколко пъти на групи български роми. А в последните месеци от Германия започнаха да се чуват обезпокоителни гласове по същата тема.

Останала затворена, вратата към Шенгенското пространство се превръща просто в констатация, която други държави правят за състоянието на България в момента. Констатации, които протестиращите в последния месец изкрещяха по улиците и площадите. Викът вътре е достатъчно силен, за да заглуши съвсем умерения, завоалиран и шлифован дипломатически език.

Този път обаче точно този език е повече от красноречив – въпросът за присъединяването на България и Румъния към Шенген просто няма да бъде обсъждан на заседанието на министрите на вътрешните работи от Европейския съюз в Брюксел. Вчера е разгледан доклад за напредъка ни, но нито имаше сериозно обсъждане, нито имаше гласуване.

Преведено конкретно това означава, че министрите на страните членки просто не желаят повече да се занимават с въпроса, докато не се видят ясни и категорични резултати при провеждането на реформи в България и Румъния. Преведено, това означава, че на европейските представители им е писнало от документите и докладите, които отчитат усвояването на някакви средства за строеж на КГПП-та и изграждане на инфраструктура.

За последен път в Министерски съвет въпросът се е обсъждал в началото на януари месец. Тогава правителството реши да отпусне 10 млн. лева за финансирането на довършителни дейности по проекти от 2012 година.

Тогава се чуха и уверени гласове на членове от правителството, че сме напълно готови за Шенген. Това се чуваше като цяло и в последните две години. Опозицията сега напада, но на фона на протестите и политическия и институционален колапс в цялата държава точно тези нападки са най-слабото оръжие.

И всъщност те не са никакво оръжие, защото отказът да се отвори врата на Шенген е повече от логичен. Европа не се интересува само от оградата, а ни казва да си оправим и къщата, и курника. Сами.

Достатъчно мониторингови доклади чухме от Брюксел. Последните два-три също бяха подминати с подобна незаинтересованост, както се слуша припев на песен превъртана над сто пъти.

Та, ако ние си пеем тази песен, Европа ни приглася. Но скоро и съвсем ще млъкне. А ние ще трябва да измислим и да запеем нещо ново.