Няма силен мотив цените да бъдат повишени след отпадането на мораториума 13.02 | 16:00

"До края на мораториума, надявам се и по-рано, в КЕВР да сме готови с анализи, които ще дадат ясна представа накъде отиват цените. В България имаме по-голям набор от средства, за да адресираме тази криза, която е в цяла Европа. Уникалната ситуация у нас е, че сме на последно място по преход на по-нисковъглеродни източници на енергия, но това в случая е в полза на българските потребители, защото имаме много електроцентрали, които оперират на въглища - местно гориво, и себестойността на електроенергията е по-ниска, отколкото тази на енергията от газови централи". 

Това каза пред БНР Станислав Тодоров, новият председател на КЕВР. И допълни, че най-голямата сила, която е движела повишаването на цените към края на миналата година - разходите на ЕРП-тата за технологичните им разходи по мрежата, е компенсирана от правителството. 

"Няма дефицит в момента, няма силен мотив цените да бъдат повишени след отпадането на мораториума". 

По думите му това, което могат да направят правителството, парламентът и КЕВР е да дадат хоризонт на потребителите и на бизнеса какво предстои в следващите 6 месеца - това трайни цени ли са на електроенергията, или са временно явление. 

"Можем да говорим за това, но не е в наш контрол заради факта, че това е част от геополитическа криза... Правителството направи необходимия и категоричен жест, като се раздели с печалбите на държавните дружества и ги прехвърли на българския бизнес, за да продължи той да оперира без стрес, цените на стоки и услуги да не се вдигат и да не се повишава нивото на инфлацията". 

В предаването "Неделя 150" Тодоров подчерта, че в условия на несигурност и криза всичко да се търгува на най-динамичния пазар "ден напред" е грешка: 

"Това може да се промени. Това са разговори, които ще проведем с Българската независима енергийна борса, с министъра на енергетиката, с министъра на финансите. Това е нещо, което регулаторът може да направи. Ще настоявам борсата в кратък срок да въведе дългосрочните пазарни сегменти като борсов продукт. В момента всички търгуват на "ден напред" и всички страхове за бъдещето са акумулирани в цената. Цените биха могли да са много по-ниски в България, ако имаше предвидимост на това как държавните дружества ще продават през следващата една година електроенергията, която произвеждат, и да продават дългосрочни продукти, които да внасят стабилност и сигурност в цените в дългосрочен аспект". 

КЕВР ще разследва сделки за продажба на природен газ, увери новият председател на регулатора.  

Станислав Тодоров посочи, че до 2036 година трябва да бъдат затворени въглищните централи и трябва да бъдат изградени нови генериращи мощности: 

"Ще се боря за това българският потребител да участва в този процес. Всеки гражданин да има възможност да сложи на покрива си фотоволтаични панели. Това е постижимо и е най-напредничавата технология. Производството на електроенергия ще се демократизира по този начин". 

И коментира, че е проблем това, че ВиК дружествата не са постигнали дългосрочните си цели в предишния регулаторен период за намаляване на загубите на вода. 

"Най-вероятно загубите са повече от 60%. Не ми се иска да поощряваме липсата на качествено управление и на инициативност. Искам да преразгледаме бизнес плановете".