Законът блокира евтиния ток от соларни покриви у нас 23.03 | 14:45

Докато хиляди енергийни общности в Европа успешно намаляват сметките на своите членове, в България този модел е блокиран от нормативни пречки. Единствените създадени структури от този тип у нас – в Габрово, Бургас и столичния район "Витоша", са принудени да продават произведената енергия, тъй като законът не им позволява да я използват за себе си. Това превръща инициативата в кауза за шепа ентусиасти и възпрепятства реалната борба с енергийната бедност.

"Енергийните общности като модел за производство и съхранение на енергия имат потенциала да изиграят ключова роля за справянето с кризите на енергийния пазар", посочва експертът Меглена Антонова, цитирана от платформата "Климатека".

Парадоксът на българското законодателство
Основният пропуск в действащата нормативна база е, че споделянето на произведената електроенергия между членовете на общността за собствено ползване е практически невъзможно. Това означава, че дори граждани или малки бизнеси да инвестират в обща фотоволтаична система, те не могат да захранват директно своите домове или обекти, а трябва да отдават тока в мрежата.

Липсата на държавни стимули допълнително убива интереса към модела. За разлика от Нидерландия, където револвиращ фонд покрива първоначалните разходи за проектите, в България гражданите поемат целия финансов риск. Въпреки това има успешни примери за социална насоченост – втората енергийна общност в Габрово планира да доставя част от тока на местен център за настаняване от семеен тип на преференциални цени.

Критиката на Европейската сметна палата
Проблемът не е само локален. В своя нов Специален доклад 10/2026 Европейската сметна палата отчита, че развитието на енергийните общности в целия Европейски съюз изостава сериозно заради административни и финансови бариери.

Според одиторите, заложената цел до 2030 година общностите да притежават над 20 процента от мощностите за слънчева енергия е нереалистична. Дори държави с по-леки регулации като Нидерландия трудно биха достигнали дял от 4 процента в следващите четири години.

Сериозна пречка пред масовото навлизане на модела е ограниченият достъп за живеещите в многофамилни сгради, които представляват близо 50 процента от населението на Европа. В България изискването за пълен консенсус в етажната собственост при изграждане на енергийни системи на покривите прави процеса почти невъзможен.

За да работи моделът ефективно и да предпазва потребителите от ценови шокове, са нужни спешни законови промени.

"Особено важно е произведената електроенергия да може директно да се споделя между членовете на общностите", категорична е Меглена Антонова. Само чрез премахване на забраните за споделяне и въвеждане на адекватни стимули енергийните общности могат да се превърнат в реален инструмент за сваляне на сметките и защита на уязвимите домакинства у нас.