Защо преяждаме? 17.01 | 08:41

Много хора се хранят, без да изпитват чувство на глад, пренебрегвайки биологичните сигнали, които подсказват кога организмът се е снабдил с нужните му вещества.

Наскоро направено проучване по поръчка на британското заведение "Chef & Brewer” сочи, че често подхождаме към храната неправилно. Все повече хора възприемат яденето като най-бързо работещият и сравнително евтин източник на комфорт. Те заменят посещението при психолог със сандвич или вафла, като по този начин не мислят за проблемите си в рамките на поне няколко минути.

Една трета от работещите хора вече са изградили навик да дъвчат нещо, щом се почувстват подложени на стрес. В 80% от случаите те се тъпчат с нездравословна бърза закуска или пък залагат на някое сладко изкушение, като набързо се отказват от благородната идея да се хранят правилно по време на работа.

Или си въобразяват, че ще започнат с хранителния режим... от утре.

Хапването помага да се справим с дългия и изморителен работен ден, а 25% от 3000 човека, участвали в изследването твърдят, че храната им действа успокояващо, след като са се скарали с партньора си.

Всъщност храненето е начин да избягаме от проблемите на подсъзнателно равнище. Докато дъвчем, забравяме всичко останало и се концентрираме върху невероятното удоволствие от вкусотията, която сме избрали. Но това означава, че вследствие на стреса, може да прекалим с вредните храни и да напълнеем.

Затова трябва да бъдем внимателни, когато посягаме към бисквитките, когато шефът ни ядоса. Дори хората, които не успяват да се пъхнат в някоя дреха, защото са увеличили теглото си, се утешават с ядене. Това пък означава, че изобщо не осъзнават, докъде са стигнали с проблема.

Важно е да се подчертае, че свирепото ограничаване от време на време не компенсира ефекта от неспирното тъпчене преди това. По-скоро трябва да се набляга на нискокалорични ястия, както и на плодове и зеленчуци. Така калориите в дневния прием намаляват драстично и честото хапване няма да повлияе на външния ви вид.

Резултатите от проучването обобщават, че средностатистическия работещ човек мисли за храна по 1 час и 40 минути на ден, което означава, че стига да има възможност, би се хранил дори по-често.