90% от лекарите работят частно, 2 млрд. лв. се дават „под масата“ 16.06 | 17:21

Настоящият здравен модел дава предимство на парите пред пациентите, а през последната година се оказа, че голямата част от реформите сe правят заради самите реформи, без ясен план и цел. Това заяви по време на дискусия на тема "Реформата в българското здравеопазване – позитиви и рискове за българските пациенти” народният представител от ПГ на АБВ доц. Георги Кючуков . "За мен проблемите в българската здравна система започват от 1999 г., когато беше въведена новата система на здравеопазването. Тя бе формирана на базата на търговските дружества, т.е. на челно място в здравеопазването са поставени парите, а не пациентът. Оттам започнаха и неудачите. Започнаха и опитите за надлъгване със Здравна каса, със здравното министерство, защото основата беше грешна", посочи той.

Според доц. Кючуков неяснотите в сектора са довели до значително влошаване на качеството на здравните услуги и до демотивация и сериозен отлив на кадри. По думите му настоящият екип на Министерство на здравеопазването е бил посрещнат с голяма надежда заради изявеното желание за промени.

"В началото всички бяхме настроени положително по отношение на предлаганите реформи. Последната година се оказа, че голямата част от реформите са правят заради самите реформи. Липсва ясен план, липсва цел. Правят се опити за промени на закони с подзаконови актове. Най-явен пример за хаоса, който цари в сектора, е тъй нареченият "Нов рамков договор". Преди всичко такъв договор няма, защото БЛС отказа да го подпише. С промяната на нормативните документи не може да влезе в сила старият рамков договор на 100 процента, трябва да има промени по него. А без подписа на една от страните по договора, анекс към него не може да съществува. Т.е., в момента цялото ни здравеопазване действа в условията на нещо което бих нарекъл "здравен диктат".

Думите на Георги Кючуков подкрепи и зам .-председателят на Гражданския съвет на ПП АБВ доц . д-р Стайко Спиридонов, който посочи няколко от основните проблеми в сектора и техните възможни решения. "Остойностяването на здравните услуги е първата стъпка в правилната посока. Втората стъпка е обездържавяването на НЗОК , защото в момента Здравната каса е един придатък на Министерство на финансите и нищо повече. В резултат днес е говори само за обем на дейности в рамките на някакъв бюджет, който е спуснат и определен и няма мърдане. Т.е., бюджетът първо се дава, а ние после трябва да сядаме на преговори. За какво да преговаряме? В тази връзка е важно и още нещо. Трябва Български

лекарски съюз да има достатъчно законови функции, за да може да застане срещу всякакви правителствени политики, срещу решения на всякакви здравни каси и да може да преговаря истински. Не може някой да даде бюджет и лекарите да се карат за разпределението на парите. Първо трябва да се определи дейността и стойността по обемите дейности и чак тогава да се водят преговори. Предложението ни е за промяна в закона за съсловните организации. На БЛС трябва да му се вменят достатъчно функции, законови, които той да използва в своето развитие и в своята работа. Тези функции могат да решат поредица от проблеми. Например, да не се занимава министерството на здравеопазването със стандартизацията. Да не се занимава МЗ с остойностяването и реализацията на точното

ценообразуване. Когато има реално цеонообразуване, ще паднат и нерегламентираните плащания в сектора, които се въртят някъде около 2 млрд . лева. Пари "под масата". В момента 90 процента от лекарите работят частно. В резултат ако в момента каквато и да било болница да вземем за пример, ако пациентът не си доплати под една или друга форма, или консумативи или някаква услуга, той няма да бъде лекуван както трябва. Ниското финансиране особено когато става въпрос за остойностяване на дейността на самите медицински специалисти довежда до тези нерегламентирани плащания. Не е нормално един добър специалист с 15 -

20 годишен стаж в една университетска болница например, да взима между 1000 – 1100 лева. Извинявайте, но кой ще е този добър специалист, който ще остане да работи при тези условия. И пак се връщаме на това на какво се дължат тези проблеми – защото БЛС няма функциите да остойностява и да ценообразува. Друго, което е много важно като предложение, е връщането на националните медицински институти с държавно финансиране.

Навремето имаше Институт по спешна медицинска помощ, Институт по педиатрия, Институт по онкология. Едни институти, които концентрираха в себе си грижата за най-тежко болните и нуждаещите се пациенти в България".