Биологичният часовник променя действието на лекарствата 30.08 | 13:40

Как биологичният часовник променя действието на лекарствата?

Хронoфармакологията е област, която разглежда влиянието на биологичните ритми върху действието и безопасността на лекарствата. В основата на хронoфармакологията стои вътрешният биологичен часовник, който координира функциите на мозъка, черния дроб, бъбреците, белите дробове и имунната система, определяйки оптималното време за действие на лекарствата.

Множество гени, ензими и транспортни белтъци се активират в определени часове през денонощието, което променя както нивата на лекарството в кръвта, така и чувствителността на прицелните тъкани към него. Например експресията на ключови чернодробни ензими и мембранни транспортери (белтъци, които пренасят вещества през клетъчните мембрани) следва ритъм, а стомашната секреция на солна киселина, кортизоловият пик (максимално ниво на хормона кортизол в кръвта), тонусът на дихателните пътища (степен на свиване или отпускане на бронхите) и кръвното налягане също варират по часовник

Затова една и съща доза лекарствено вещество може да предизвика по-силен или по-слаб ефект в зависимост от това дали се приема сутрин, по обяд или вечер. Съвременни изследвания показват, че съобразяването с времето на прием на лекарствата е важна част от прецизната фармакотерапия, целяща постигане на максимален ефект на лекарството и минимален риск от нежелани реакции. Важно е да се разграничават добре установените факти от това, което все още се проучва, тъй като данните варират при отделните групи лекарства и състояния.

Кои лекарства имат убедителна зависимост от часа на прием според наличните данни?

Статини

Поради по-краткия полуживот на симвастатин и флувастатин (времето, за което концентрацията на лекарството в кръвта намалява наполовина), приемът им през нощта съвпада с пиковия нощен синтез на холестерол в черния дроб и води до по-изразено понижаване на LDL-холестерола ("лошия" холестерол) в сравнение с ефекта при сутрешен прием на същите лекарства. При по-дългодействащи статини, като аторвастатин и розувастатин, които поддържат ефективни концентрации в организма през целия ден, разликата в ефекта между сутрешен и вечерен прием е пренебрежимо малка, предаде  Puls.bg.

Систематичен преглед и метаанализ показват, че при краткодействащите статини вечерният прием води до умерено по-добри стойности на липидния профил (съотношението и нивата на мазнините в кръвта). Това означава, че времето на прием трябва да се съобразява с фармакокинетичните свойства на конкретния статин, а не да се прилага едно общо правило за всички.

Инхалаторни кортикостероиди при астма

При астма често се наблюдава нощно влошаване на състоянието и засилване на възпалителните маркери. Скорошно рандомизирано кръстосано проучване установява, че приемът на една доза беклометазон следобед потиска по-ефективно нощния спад в белодробната функция и повишаването на еозинофилните биомаркери (показатели за възпаление) в сравнение със сутрешен прием или разделяне на дозата. Всички схеми на прием на беклометазон подобряват контрола на астмата, но изборът на време на прием на лекарството може да засили ефекта върху симптомите през нощта, без данни за допълнителна токсичност. Това подкрепя избор на час за прием според периода, когато симптомите са най-силно изразени.

Инхибитори на протонната помпа

За да се блокира протонният помпен механизъм (ензимна система в стомашната лигавица, която отделя солна киселина и се активира по време на хранене), най-добър ефект се постига при прием на лекарството 30–60 минути преди закуска. При двукратен режим дозите се приемат преди закуска и преди вечеря. Този подход подпомага поддържането на стомашното pH в терапевтичен диапазон през денонощието и ефективността му е потвърдена в клинични прегледи и специализирани фармакологични издания.

Системни кортикостероиди при възпалителни заболявания на ставите

При тези състояния възпалението и отделянето на вещества, които го поддържат, са най-силни през ранните сутрешни часове. Преднизон с модифицирано освобождаване (лекарствена форма, която отделя активното вещество със закъснение) се приема преди сън и отделя преднизона около втория час след полунощ. Това съвпада с началото на нощното усилване на възпалението. Няколко проучвания показват, че този режим значително намалява сутрешната скованост и осигурява траен ефект при дългосрочно лечение, без да увеличава риска от нежелани реакции в сравнение със стандартния сутрешен прием на същото лекарство. Това е пример как времето на прием на преднизона може да се съобрази с периодите, когато възпалението е най-силно.

Противотуморни терапии

Нараства броят на проучванията за влиянието на часа на прилагане върху ефективността и поносимостта на химиотерапевтичните лекарства и на медикаментите, блокиращи имунни контролни точки (инхибитори на PD-1, PD-L1, CTLA-4). Един преглед сочи, че при някои лечебни схеми вливането на противотуморните лекарства в по-ранните часове на деня може да повиши успеваемостта на лечението и да намали умората (макар причините за това да са сложни и да изискват допълнителни проучвания).

Данни от изследвания с оксалиплатин, флуороурацил и иринотекан показват, че прилагането на тези химиотерапевтици в определени часове от денонощието (късните следобедни или вечерни часове за някои химиотерапевтици като оксалиплатин, и сутрешни часове за други, например флуороурацил) може да намали честотата и тежестта на нежеланите лекарствени реакции. Този ефект обаче зависи от пола на пациента и от неговия индивидуален биологичен (циркаден) ритъм. Поради тези особености времето на дозиране на лекарствата трябва да се определя от лекуващия онколог за конкретния вид лекарство и конкретния случай.