Виткова: Берем плодовете от реформите в здравната система, започнали в края на 90-те 30.11 | 21:30

В момента берем плодовете от реформите в здравната система, които започнаха някъде в края на 90-те години и доведоха нещата до тук. Това каза за "Фокус" д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването.

По думите и, всяка година, колкото и да се увеличават парите за здраве, толкова се увеличава и неудовлетворението на пациентите, пък и на работещите в системата от нейното функциониране.

"Мисля, че всички негативни резултати, които берем в момента, са резултат точно на това политическо намесване. Защото ние реформирахме системата си като изцяло я приравнихме на търговска организация, и в момента се чудим защо колкото да се увеличават средствата, резултатите са негативни. Колкото до това, че Здравната комисия не одобри бюджета, това е някакъв временен мораториум, както те го наричат, докато се изработила здравната карта да не се разкриват нови болници. Само че ние допуснахме 20 и няколко години вече да се разкрият толкова болници, така че сме водещи в Европа по отношение на брой болнични на глава от население и на брой болнични легла, макар и половината от тези легла да бездействат, както се казва. Но в същото време виждаме, че колкото растат болниците, толкова расте и броят на хоспитализираните в болница", каза д-р Виткова.

Тя посочи още, че България е намаляла с 2 милиона жители, а в същото време броят на приетите в болницата, в сравнение с периода преди промените, които бяха настъпили, е два пъти по-голям. Медиите изнасят вече поредица от случаи на абсолютно фалшиви хоспитализации, така че хората въобще не знаят, че някой ги е хоспитализирал и ги отчел към НЗОК за болнични.

"Така, че здравната система е заредена със страшно много конфликти. А в момента това, което се случва, между другото по-интересно е решението на Бюджетната комисия, която също не прие бюджета, тъй като там освен разкриването на нови болници и това прехвърляне на отговорностите за онкомедикаментите от Министерството към Касата, там бяха изложени доста съществени мотиви. Основният въпрос, който беше зададен е увеличавайки наистина обществените средства за здравеопазване с повече от 1 милиард, какви промени позитивни ще дойдат за системата? Т.е. какви реформи ще бъдат направени? Основно ще намалеят ли средствата, които ние вземаме от джоба на болния човек, за да финансираме здравната система? И знаете, ние сме коментирали с вас много пъти, че този процент е уникален за Европа – 48% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния. И сега, когато даваме още 1.1 милиарда обществени средства, какво се случи с тези частни разходи, защото никой не казва: "Ние ще увеличим бюджета за здравеопазване, но същото време ще намалим тези разходи от пациентите", такова нещо няма", добави Виткова.

Според нея, че се говори изобщо по съществените, по важните въпроси в системата. А колкото до прехвърлянето на търговете и обществените поръчки за медикаменти, най-вече за медикаменти за онкоболни към Касата, това е проблем, който д-р Дечев е поставил преди много години, и ние продължаваме в същия дух. И той е породен най-вече от това, че допуснахме и продължаваме със законовите норми да допускаме частните лечебни заведения, частните болници да не правят обществени поръчки за всичко, което купуват, включително и за онкомедикаменти.

"Д-р Дечев посочи, че благодарение на това, което сме разписали в закона, ние имаме лечебни заведения, които купуват за седем пъти по-високи цени онкомедикаментите от други лечебни заведения. Ясно е, че при този липсваш контрол от страна на държавата в здравната система, резултатите са дотук", добави д-р Мими Виткова.