Да си върнем навика да се грижим за себе си! 30.11 | 13:21

Аюрведа - древното наследство на ведите, е начин на живот, който засяга разнообразни и многобройни аспекти от човешкото съществуване. Представяме ви основните акценти от подробния разговор по темата, проведен от FitWell.bg с Юрий Ковачев – един от специалистите по аюрведа в България.

Ковачев, освен това, е почитател на йогата, води готварски курсове по аюрведична кухня, готви в чайната на ул. "Бенковски" 11 в София и се занимава с бижутерство. След това представяне и многостранните му интереси – всички насочени към постигането на здраве и хармония – предполагаме, че допълнително ще привлечем вниманието ви върху думите на Юрий. Заслужава си.

Какво е аюрведа?

- Най-разпространеното значение на думата е "наука за живота". Още то обаче поставя основата на многобройните и различни виждания за аюрведа. Защото, както виждате, сам по себе си, терминът е много широко понятие.

Всъщност, тази наука съдържа в себе си знание за това как е правилно да живееш, или по-точно - онези важни препоръки, които човек трябва да спазва през съществуването си, за да страда по-малко.

На практика аюрведа не е само медицинската страна на нещата. В нея влиза и информация за това как ни влияят металите, цветове и музиката. Както и глобално знание за това как ни влияе средата, в която съществуваме. Но за да знаем по какъв начин ни се отразява последната, трябва да познаваме природата на нещата, с които ежедневно влизаме в комуникация.

И ние, като част от света, също можем да се похвалим с природа. Тя се изразява в личностните ни измерения (слаб, висок и т.н.), в характера ни, в концепцията ни за живота. Всяка личностна единица, опознала природата си и тази на другите неща, знае как да общува с останалия свят. И се научава да страда по-малко.

Какви тогава биха могли да бъдат ползите за съвременния човек, интегрирал в живота си част от принципите на аюрведа?

- Това, което много харесвам в нея е, че позволява на всеки, според своята готовност, да приема нещата. Харесва ми, че тук се залага много на индивидуалния подход.

Иначе, в аюрведа има много общи препоръки, като, например, тази, че за всички хора е добре да не се хранят след залез слънце. Разбира се, този, който я нарушава, си носи последиците от направения избор. Но дори ако се опита да вкара в живота си поне няколко от общите правила на аюрведа, човек би могъл да оправи живота си на 50%.

Проблемът е, че живеем в динамична, градска среда, а липсата на време и задълженията ни карат да бъдем по-избирателни към онова, което аюрведа ни предлага. Така да се каже, не обръщаме достатъчно внимание на себе си, на здравето си и на начина, по който се чувстваме.

Болни ли сме, отиваме и си купуваме пет-шест лекарства, продължаваме да ходим на работа, да се храним по същия начин, с надеждата, че медикаментите ще ни оправят положението. Истината е, че сме изгубили навика да се грижим за себе си и това сякаш е основният проблем. А не толкова, че принципите в аюрведа са много сложни, фрапиращи или екзотични. Не, става въпрос за много разумни, прости и обикновени неща. Ако човек започне да прави поне едно от тях, това вече е стъпка към по-доброто му здраве. (...)

Аюрведа предполага специално отношение към храната. В какво се изразява то обаче?

- Ако храната носи половината заряд от енергията, то другата половина от нея идва от човека, който я приготвя. Тоест готвачът не е по-малко важен от самите продукти, с които оперира. И тук нещата стават интересни.

Една от нашите вибрационни, човешки, опаковки се нарича "мано майакоша", което в смислов превод означава "тяло на ума". Става въпрос за много особена форма на материя, от фин порядък. Тя не би могла да се измери с уреди, но присъствието ѝ може да се усети чрез характера на всеки човек.

Въпросното поле носи информация за нашите желания и наклонности. Затова често превеждат мано майакоша като "тяло на нашите желания". Именно тук идва важният момент. Защото когато двама човек общуват, те го правят чрез характерите си, проявяват своите черти и емоции, своите желания. Общуването, всъщност, се извършва на психическо ниво.

Аюрведа казва обаче, че не само ние, но също и животните, както и всяка друга форма на живот, притежават такова поле, макар и не толкова силно изразено. В този ред на мисли, комуникацията се извършва и чрез храната.

Някои от продуктите не могат да се похвалят с добър характер, други – обратното (както е и при хората). Затова е важно да подбираме такива с добра природа. Важно е и този, който ги приготвя, също да бъде добър. За да може крайният резултат да носи онзи психически заряд, който въздейства положително.

Значи ни съветваш да не готвим, когато сме в лошо настроение?

- По-добре – не. (...)

Кажи ни три правила, които ти задължително спазваш в храненето.

- Нещо, което се опитвам да поддържам като постоянно състояние, е да не смесвам плодовете с други храни, както и помежду им. Не ги ям като десерт, не ям плодови салати. Когато пия прясно мляко, също не го комбинирам с други продукти.

Защото плодовете трябва да се ядат отделно (ябълката прави изключение) и да се разглеждат като самостоятелно хранене. Правилото за млякото е същото – компромис се прави само когато се приготвя млечна каша.

Третото правило е, че не смесвам и плодовите сокове с други неща. И, да, не мога да си представя ядене без подправки.

Според аюрведа, на трапезата ни трябва да присъстват шест основни вкуса, така ли е?

- Понякога това се разбира доста буквално и неправилно. Все едно трябва да имаш шест ястия и всяко от тях да представлява различен вкус. Не, не е така. Истината е, че има продукти, които съдържат в себе си два или повече вкуса.

Да вземем за пример тиквата, която е със сладък и едновременно с леко стипчив вкус. Киселото мляко, освен кисело, е и сладко. Сметаната също е сладка и кисела. Морковите са люти и сладки. Джинджифилът е герой - в себе си той комбинира и шестте вкуса.

Въпросната, малко объркваща, концепция изхожда от обяснението за това как е построен материалният свят. Той се изгражда от пет елемента – етер, въздух, огън, вода и земя. Когато се комбинират по двойки, те определят трите основни типажа в аюрведа (дошите), както и основните, шест, вкуса. Ако последните присъстват в храната ви, това означава, че в организма ви постъпват всички елементи.

Ако пък наблягате само на един вкус, в тялото се натрупват само два елемента. Получава се дисбаланс, който, логично, води след себе си до здравословни и всякакви проблеми.

Към пълното интервю с Юрий Ковачев

И към допълнителни материали по темата Живот в хармония със себе си и другите:

Сексуалността

Упражнения по смях

Надхитрете болката