Допирът е загадъчно чувство 10.04 | 13:31

Между удоволствието и болката има тясна граница, която лесно може да бъде прекрачена, особено при някои хора. Страдащите от алодиния, например, изпитват агонизираща болка при носенето на тънка копринена риза или при лек допир с върха на пръстите - все неща, които могат да минат за универсално приятни.

Две нови изследвания, публикувани в списанието Nature, хвърлят нов лъч светлина върху начина, по който чувстваме нежния допир в случаи като описаните по-горе. Откритията могат не само да помогнат на пациентите с алодиния, но и да спомогнат за възстановяване на притъпеното чувство за докосване при страдащите от диабет, раково болни на химиотерапия и възрастните хора.

Когато кожата ни влезе в контакт с даден предмет, мозъкът ни започва да "щрихира" обекта и ние незабавно добиваме представа за неговата форма, повърхност и тежест. Т.нар. клетки на Меркел играят особено важна роля в този процес. Тези клетки са разположени в най-долния слой на кожата на бозайниците и служат като препредаватели на тактилна (допирна) информация от външния свят към нервната ни система.

Досега обаче не беше съвсем ясно как работят те - дали наподобяват нервните клетки, които кодират и предават информацията под формата електрични импулси или по-скоро се доближават до действието на някои клетки във вътрешното ухо, усилвайки получения сигнал. В търсене на отговор учените подлагат две групи от мишки и техните меркелови клетки на серия от тестове. Разликата между двете групи се корени в специален вид протеини, участващи в работата на клетките на Меркел - при едните гризачи тези протеини са флуоресцентни, а при другите напълно отсъстват.

Резултатите от опитите довеждат учените до заключението, че и двете описани по-горе хипотези са верни. По всичко личи, че клетките на Меркел не само кодират и предават информацията за допир, но и действат като усилватели, подобрявайки усещането от по-леки докосвания.

"Невритният комплекс на меркеловите клетки е сложна сетивна система с два вида рецептори, които медиират различни аспекти на допира. Настоящото изследване е първото директно сведение, че те са не просто пасивни механични филтри в кожата", пишат авторите на новите изследвания.

Техните открития разкриват, че клетките са специални, но не съвсем уникални по двойнствената си природа. Подобно разделение на труда съществува в човешкото око и по-специално - в ретините ни. Там светлинният сигнал се прима и насочва към мозъка от два типа нервни клетки - пръчици (които ни позволяват да виждаме базова схема на обектите на тъмно и отговарят за периферното ни зрение) и колбички (които са с по-голяма чувствителност по отношение на цветовете и "виждат" при наличието на светлина).

Макар и привидно елементарно, това откритие може да има сериозен принос в развитието на науката за допира, която е доста назад в сравнение със знанието, което имаме по отношение на това как работят зрението, вкусът, обонянието и слухът.