Доц. Андреев: Кръводаряването не може да стане платено 14.06 | 17:12

Кръводаряването не може да стане платено, категорично заяве  директорът на Националния център по трансфузионна хематология доц. Андрей Андреев. Това би означавало да се върнем 50 години назад, когато първото безвъзмездно кръводаряване е през 1956 година.

Той коментира, че който се страхува от кръводаряването, и пари да му даваш, той няма да дойде. За целта трябва убеждението на хората да е такова.

Тези изявления бяха направени по време на награждаването на най-активните кръводарители у нас, а поводът е Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител.

Всички наградени са дарявали кръв повече от 10 пъти. 56-годишният Илиян Троянски е направил това благородно дело около 100 пъти. Първият път, когато той дарява кръв, е било в казармата, тъй като е било задължително, но след това като студент и до ден-днешен той продължава да дарява кръв на нуждаещите се.

Имало е случаи, когато в студентските му години е имало недостиг на пари и дори е дарявал кръв с материална цел, призна си обаче Троянски.

Доц. Андреев коментира още, че в последните години има тенденция на намаляване на лекарите в системата на трансфузионната хематология, тъй като специалността не е атрактивна за младите хора.

Той посочи, че в системата работят общо 760 души, от които 135 лекари, а в момента има 9 свободни места поради липсата на интерес.

Причината, поради която няма хора, е, че заплащането е ниско, а един лекар получава около 500 лева. Това за един лекар със семейство е нищо, коментира доц. Андреев. Засега недостигът е основно за лекари и по-малко при сестри и лаборанти. Ако не се вземат спешни мерки, близките 6-7 години ще бъдат много трудни, подчерта доцентът.

Една от мерките, които може да се предприеме, е формата на специализация. Андреев даде приимер, че човек, който работи в Лом и иска да специализира, трябва да бъде 4 години в София, защото отделенията не са бази за специализация в страната.

Няма човек, който да има семейство и да го остави за 4 години и да отиде във Варна или София да специализира, поясни Андреев.

Общият брой кръводарявания за страната през 2011 г. е 165 255, което показва, че постепенно се увеличава броят на кръводарителите. През 2010 г. общият им брой е бил 162 658, подчерта доц. Андрей Андреев. Поради демографския срив в страната младежите между 18-20 години намаляват, но техният брой като кръводарители се запазва през последните 4 години.

Възрастовата характеристика на кръводарителите е между 20 и 50 години, а относителният дял на първичните кръводарители през 2011 г. е 20,55%.

Андреев подчерта, че има тенденция за силна мотивация сред повечето кръводарители да даряват кръв повече от един път. Това е положителен факт, защото показва, че съответният човек не е попаднал случайно, а съзнателно дарява втори и трети път кръв.

Увеличава се броят на повторните кръводарители и се е подобрила предварителната работа на лекарските екипи, за да не се допускат кръводарители, които са носители на СПИН и хепатит.

Според Арнаудов трябва да се заложи повече на принципа да се отиде при кръводарителите, а не да чакаме те да дойдат. За съжаление обаче националният център няма подходящи транспортни средства, с които екипите да ходят на място при кръводарителите.

"Линейките са ни на 12 години, а линейка на 12 години вече не е линейка", коментира доц. Андреев.

Директорът на Националния център увери, че България не е на последно място в Европа по кръводаряване. Даже се наблюдава значително нарастване в класацията и се доближаваме до средното ниво, допълни той. В момента на 1000 души население 22,5 даряват кръв, сочат данните на центъра.

Целта ни е в близките години да достигнем 25,7 на 1000 души население, допълни още той.

Според националния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев по броя на кръводарителите може да се установи, до колко е цивилизована една страна. Той каза още, че при едно по-тежко земетресение нещото, което най-много ще трябва, е кръвта.