Електронно здравеопазване „на парче” 10.02 | 11:33

Здравеопазването и иновациите в Европа отдавна са си подали ръка, за да се изградят "умни” системи за електронно здравеопазване, електронни здравни карти, електронни пациентски досиета и достъп до електронни медицински услуги.

Всичко това е включено и в стратегията "Европа 2020”.

У нас обаче "системата” е "на парче” – имаме болнични информационни системи, имаме софтуер за изпълнителите на медицинска помощ, натрупани бази данни в лекарските практики и в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), има възможност за подаване на електронни и онлайн отчети.

Но всичко това не е свързано по никакъв начин.

Нямаме единна система, която да обединява комуникацията между различни здравни и административни системи и бази данни.

Това стана ясно от презентацията на Благой Миров от Министерството на здравеопазването по време на шестата Регионална конференция по електронно здравеопазване, която се провежда днес в София.

За България всички приложения от една такава единна мрежа са нови – това са електронната здравна карта, електронното здравно досие, електронната рецепта, електронното направление за специалист.

Имаме обаче малък напредък – съвсем скоро ще има възможност да се издава електронен вариант на болничен лист, което ще спести време и разходи и на пациентите, и на лекарите, и на работодателите.

Д-р Иван Костов, съветник на здравния министър и председател на Фондация "Електронно здравеопазване България”, увери, че се следят най-добрите европейски практики в областта, като дори в момента се обсъжда въвеждането на електронен регистър на новородените, по подобие на аналогичния регистър в Унгария.

Цялостната електронна система би спестила изключително много време и разходи, както и извършването на излишни медицински услуги и манипулации, беше един от изводите в първия панел от конференцията. Това призна и зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов, който обяви, че ресорното министерство ще даде пълната си подкрепа за изграждането на работеща система за електронно здравеопазване и в България.

Добрият пример

Благой Миров посочи Дания като един от успешните примери в Европа за внедряване на система за електронно здравеопазване. Според данните страната е инвестирала 725 милиона евро за 14 години, като спестените разходи са започнали да изпреварват размера на инвестицията още на петата година.

Към 2008 г. спестените средства в сферата на здравеопазването са били 1,4 милиарда евро, като само за 2008 г. те са били над 80 милиона евро.

Валтер Бугнар, ръководител на проекта "Електронна здравна карта” в Австрия, пък обясни, че откакто е въведена е-картата, годишно страната му спестява 50 милиона евро. Освен това австрийците се надяват до 2015 г. да наберат цялата им нужна здравна информация, за да изградят напълно функционираща система за електронно здравеопазване, като я регламентират нормативно и я осигурят чисто технически и технологично от гледна точка на достъпа и защитата на данните.