Здравната карта - противоконституционна? 01.03 | 10:54

Някои от залегналите в Националната здравна карта (НЗК) постановки противоречат на утвърдените конституционни принципи за равнопоставеност на собствеността, гарантиране на конкуренцията, недопускане на дискриминация и равен достъп до медицински услуги за всички български граждани.

Това се посочва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с решението на Министерския съвет (МС) от 23 февруари 2011 г. за приемане на Националната здравна карта.

От камарата посочват, че принципите и нормите са нарушени с предвиденото в документа задължение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да сключи договор за работа само с 57 болници, които са държавна собственост, изрично посочени в приложен към картата списък.

За всички останали здравни заведения в страната е предвидено взаимоотношенията с НЗОК да се регулират на база субективната преценка на касата.

От БСК смятат, че се нарушава равнопоставеността между отделните видове собственост на здравни заведения - частна, държавна, общинска, което от своя страна води до деформация на конкурентната среда.

Това дискриминационно отношение пък води до липсата на реална конкуренция между отделните здравни заведения, което е предпоставка за влошаване на качеството на предлаганите от тях медицински услуги.

Нарушава се и свободата на потребителите за избор на здравно заведение, поради очакваните дисбаланси в стойността и качеството на услугите. Недопустимо е редът и начинът на използване на средствата от НЗОК да се определя с решение на Министерския съвет, а не от Надзорния съвет на НЗОК, който по закон е упълномощен за това, отчитат от БСК.

Възпрепятства се и процесът на приватизация в сектора и привличането на инвестиции, вкл. чуждестранни такива, пише още в позицията на организацията.

Тревожно е, че Националната здравна карта не е обсъждана предварително - нито в Националния съвет за тристранно сътрудничество, нито в Надзорния съвет на НЗОК, в които участват представители на работодателите (осигурителите) и заетите (осигурените) лица, посочват от БСК.

По този начин реалните приносители към бюджета на НЗОК са лишени от право на мнение относно разходването на техните средства. Затова и от камарата ще инициират провеждането на широк обществен дебат, в който да участват представители на частния бизнес, лекарските организации, потребителите на здравни услуги, частните осигурителни фондове, общините и националните институции в сферата на здравеопазването.

Камарата ще предприеме и действия за оспорване на решението на Министерския съвет пред Върховния административен съд, Комисията за защита от дискриминация (КЗД), както и ще информира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

iNews припомня, че Националната здравна карта на страната беше утвърдена от Министерския съвет на 23 февруари, съобщиха от пресслужбата на кабинета.

От картата стана ясно, че броят на леглата в болниците у нас е в норма, но те са изключително неравномерно разпределени и в 6 области от страната - Кърджали, Разград, Силистра. Хасково, Шумен и Ямбол, са под минималните прагове.

Неравномерно е и разпределението на лекарите – специалисти. Беше отчетен и чувствителен недостиг на леглата за реанимация.

В Националната здравна карта са посочени и лечебните заведения, с които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани – 57 държавни болници, припомнят от Министерския съвет.

С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност.