Има ли файда от пробиотици? 04.06 | 17:25

Ето ви и кратката версия на този текст, който се очертава да е малко по-дълъг от средностатистическата информация, която сте свикнали да консумирате в интернет - не. Или поне не чак толкова, колкото се опитват да ни убедят най-различните рекламни послания, с които се сблъскваме всеки ден. Истината е, че ползите от пробиотичните добавки са доста силно преувеличени.

Оттук-нататък следва дългата версия. Човешкият храносмилателен тракт се обитава от над 100 трилиона бактериални клетки - представители на стотици различни видове бактерии и съставящи над 3 килограма от личното тегло на човек. Една чаена лъжичка от произволна пробиотична добавка, ако можем да се доверим на информацията от листовката, съдържа 4 билиона микроорганизми. С други думи, бактериите в червата ни за с около 25 000 пъти повече, отколкото тези в лъжичката. Или с още по-други думи, вероятността тяхното приемане да предизвика ефекта, познат още като "капка в морето", е доста голяма.

За хората, които не са особено добре запознати с идеята за пробиотиците, става дума за добавка, съдържаща т.нар. добри бактерии, за които се знае, че участват в храносмилането и ни предпазват ни от болестотворни организми, като по този начин представляват и част от имунната ни система. Твърди се, че недостигът на тези бактерии може да доведе до сериозни стомашночревни проблеми, в това число синдром на дразнимото черво, инфекциозна диария, некротизиращ ентероколит и язва.

Учените открай време знаят, че бактериите в здравия гастроинтестинален тракт се различават от бактериите в храносмилателната система на един болен човек. Предполагало се е, също така, че нашата чревна флора варира в зависимост от храната, която ядем. Ферментирали продукти като киселото мляко, например, може да имат пробиотичен ефект, но в момента масово се смята, че диетата на съвременния Хомо сапиенс е недостатъчно богата на подобни организми и като цяло страдаме от прекомерен стерилитет. Същата хипотеза гласи, че благодарение на модерни техники за обработка на храната като пастьоризацията и всякакви лекарства, добавки и други "неестествени" външни намеси, нормалната ни флора е нарушена.

В това предположение има известна доза истина. Антибиотичното лечение, например, може да доведе до измиране на чревната флора и да стане причина за остро разстройство. Това се случва доста често и в около 40% от случаите проблемът наистина е преодолим посредством приема на пробиотична добавка. По подобен начин стои положението и с хората, които са преминали през хирургическа операция за премахване на част от чревния им тракт - при тях консумацията на кисело мляко или пробиотик може да спомогне за възстановяване на нормалната бактериална популация.

Сами разбирате, че това са все изключителни случаи. Науката подсказва, че именно в такива изключителни случаи, но само и единствено в тях, може да има полза от пробиотиците. Ако става дума за хора без конкретен физиологичен проблем, то тогава закупуването на пробиотични добавки е по-скоро от излишна финансова тежест, отколкото от незаменима полза за здравето. А за наличието на конкретен физиологичен проблем, породен от недостига да "добри" бактерии, трябва да разчитате или на лекарска диагноза, или в краен случай на симптоми от стомашно-чревно естество - най-често под формата на диария.