Искаме за 7 минути да водим лекар там, където той е нужен 05.07 | 09:30

Представяме ви Димо Димов, който ръководи транспортното обслужване към фирмата "ЕНА – Спешна помощ". Това е инициативата, с която се предлага спешната помощ на мотори да преодолее трафика в София, но и още нещо – да помага на хората в райони с лоша инфраструктура и при тежки климатични условия.

Последните, които видяха жълтите мотори и ATV-та, бяха децата – на Празника на детето, 1 юни мотористите запознаха малчуганите пред Националния исторически музей в София, с машините, които карат; моторите пътуваха и до Разлог за Loop Elevation.

Господин Димов, представянето Ви на 1 юни беше продължение и във връзка с инициативата за дежурство по Великденските празници. Какво можете да кажете като резултати и като извод от това, което постигнахте тогава?

Всъщност представянето ни и на 1 юни, както и преди това на площад „Батенберг” заедно с другите служби, както и великденското дежурство е свързано с една много голяма европейска инициатива – Десетилетието на пътната безопасност, което започна съвсем скоро. Ние, в партньорство с всички служби и институции – противопожарна, държавната спешна помощ, гражданска защита – обединени с тях също внасяме своята лепта в желанието и усилието по пътищата да има по-малко катастрофи, да има по-малко тежки случаи.

Тези участия са по-скоро дейност, която може да бъде наречена превенция. Защото най-добре е както за гражданите, за обществото като цяло, така и за тези служби, когато нямат работа. Именно затова превенцията е много важна. По-добре е да има превенция и да се намалят до минимум тези случаи, отколкото да трябва за 7 минути да пристигаме на място и да оказваме помощ на тежко пострадали.

На Великденските празници имаше ли случаи, в които дежурните по магистралите помогнаха?

 Слава Богу, нямаше тежки случаи. Имаше случаи на нужда от премерване на кръвно налягане, случаи на обезводняване на граждани. Имаше един случай с едно бебенце с изгаряния, на което, включвайки режима на мотоциклета, помогнахме максимално бързо да стигне до детското отделение на „Пирогов”.

Предстоят ли Ви други такива дежурства?

Засега няма някакъв постоянен график за дежурства. Все още участията ни са свързани с подкрепата и охраната на определени събития и в такива определени кампании. Постоянни дежурства не даваме.

Нашата фирма има сключени предварителни договори с БЧК за 3 пилотни проекта – единият е за София-град, където мотоциклетите да навлязат в града заради тежки трафик. Другият проект е за магистралата от Калотина до Капитан Андреево, където минава най-тежкият трафик от и за Турция, където пътуват два пъти годишно гастарбайтерите по време на религиозните си празници.

По този път е съсредоточен и постоянният поток от турски ТИР-ове – а именно те стават и причинители, и участници в едни от най-тежките катастрофи по магистралите. Третият ни пилотен проект е за Смолянска област, където има тежки атмосферни условия, много лоша инфраструктура, откъснати населени места, където живеят възрастни хора, които се нуждаят от постоянни медицински грижи и животоподдържащи лекарства, които невинаги могат да бъдат доставени.

Всъщност ние в ЕНА-Спешна помощ сме се оборудвали с така необходимите транспортни средства на базата на тези три пилотни проекти. Надяваме се да стартираме и да ги реализираме в следващите 3 до 5 години.

От 3 до 5 години? Това означава, че в момента се очаква последващи стъпки - от кои институции трябва да се вземат решения, за да може тези проекти да започнат да действат?

Пилотните проекти могат да стартират, ако се даде разрешение от Министерството на здравеопазването. След като изтече тази пилотна фаза ще може да се отчетат резултатите, да се видят предимствата и недостатъците, с оглед практиката на спешната помощ на мотори да се внедри на територия на цялата страна.

Какво е специфичното в случая?

Технически сме оборудвали средства – мотоциклети, ATV и верижна техника, която е високопроходима. Има и едни и специфични ATV-та, които са с вериги, но много подходящи при натрупал сняг. Във високопланинските местности също живеят хора и там понякога по 5, по 7 дена конвенционалните превозни средства не могат да стигат до тях.

В тези села има хора, които се нуждаят от инсулин или други такива лекарства, има родилки, за които понякога се налага да ходят военни БТР-и. Ние имаме необходимата техника и медицинско оборудване да пробиваме и да достигаме до тези населени места при всякакви атмосферни условия.

Смятате ли, че ще можете да намерите хора, които да поддържат тази техника в този район?

Мисля, че ще може да се намерят. Мотивирани хора за това има, мотористи има навсякъде. Там, особено в Смолянско, за където е нашият проект, има голяма безработица. На практика това ще бъдат работни места, реални работни места. Не бих могъл да се ангажирам с конкретни суми, но заплатите ще бъдат добри за нашите условия. Не виждам да има проблем при набиране на подходящ персонал.

Т.е. все още не сте стигнали до назначаване?

Не, не сме стигнали до назначаване. Имаме 120 оборудвани мотоциклета, АТV, и автомобили- линейки, плюс високопроходима верижна техника. Всичко е готово и просто чакаме разрешението всичко това да се стартира.

Откъде е тръгнала всъщност идеята за такава спешна помощ? За нея се чу за първи път преди около две години – с представянето й от Военномедицинска академия.

Идеята е започнала още преди около 40 години в САЩ, когато Харли Дейвидсън подарява мотоциклети на Маями и се създава първата такава служба за първа помощ. В последствие е преминала и в Европа. В Германия мрежата от такива служби обхваща постепенно цялата страна и от 1983-1986 година до момента там е покрита територията.

Германската служба се смята за най-добре организираната и най-добре работещата в Европа. „ЕНА-Спешна помощ” има сключен договор с Червения кръст на провинция Баден-Вюртемберг за използване на пълното им ноу-хау в организацията и начина им на работа - от логистичната схема през целия опит, който те могат да ни предадат, включително и обучение на кадри.

Това означава, че се поддържа стабилна връзка с германската спешна помощ?

Това всъщност е Червеният кръст - в Германия първата помощ е предоставена на тази организация. Ние имаме сключени договори с Българския червен кръст, от една страна, и отделно тристранен договор между ЕНА-Спешна помощ, БЧК и Червения кръст на провинция Баден-Вютенберг за внедряването на тази служба на българска почва.

Кои добри тамошни практики бихте дали като пример, за да бъдат те внедрени в България, така че тази спешна помощ да започне да действа и да дава резултати?

Основното, за което говорим е най-важното - това е оказване на първа помощ. В първите 7 минути, ако един тежко пострадал пациент не получи първа помощ, т.е. ако не му бъдат възстановени основните жизнени функции, той или не може да бъде реанимиран, или ако е реанимиран вече има увредени зони от мозъка и тежки увреждания.

Ние гарантираме, че при всички положения пристигаме до 7 минути на мястото при европейска директива за 15 минути и въведена норма съвсем наскоро у нас от Министерството на здравеопазването 20 минути. Ние гарантираме - 7 минути. В първите години ще работим с лекари, защото все още няма квалифицирани парамедици, сега тепърва ще започнат да се обучават.
Първата помощ на мотори възстановява и поддържа жизнените функции на пострадалия до момента на пристигането на линейка, която да го транспортира към Медицински център.

А как се случват нещата в Германия?

В Германия се разчита на една много добра, много гъвкава логистика. Няма един център откъдето да тръгват мотоциклетите при сигнал. Те са разпределени в подходящи пунктове на града и изграждат една мрежа. Мотоциклетите са така подредени, че най-отдалечената точка, откъдето може да се получи сигнал, е 3 километра. Т.е. един мотоциклет, за да достигне до пациента, изминава най-много 3 километра. При едни елементарни изчисления се вижда, че тези мотоциклети дори не карат рисково и не поставят себе си и другите участници в движението в риск. Така ние за 7 минути можем да пристигаме и тук, в България.

По подобен начин е организирано и хеликоптерното спасяване в Германия. Идеята е, когато се получи сигнал, диспечерът вижда кой мотоциклет да изпрати. Дори и най-подходящият мотоциклет в момента да е зает, има три други, които се намират в добра позиция и покриват същия район. В Германия системата е много гъвкава и е много трудно да стане объркване. Не мога да си представя какво бедствие трябва да се случи, за да се скъса тази система. Трябва да започнат да се получават десетки и хиляди сигнали едновременно, което на практика е невъзможно да се случи.

Би ли могло да се направи аналогия с БЧК и германския опит?

С този тристранен договор – ние разчитаме точно на това. Преди три месеца с германска помощ се откри ново училище за първа помощ към БЧК, където да се обучават парамедици. Най-вероятно тази есен ще бъде приет и първият випуск. Работим именно за това – колкото се може повече от германския опит да го приложим тук, в България.

Какво предстои да направите, за да навлезе системата в действие?

Аз не бих се наел с прогноза какво точно ще се случи. В момента тече в национален мащаб голям дебат за спешната помощ. В последните месеци ще се пишат стратегии, професията на парамедика официално вече ще се въведе. Нещата са тръгнали на някъде и май са тръгнали на добре. Но с някакви конкретни срокове и конкретни стъпки не бих се ангажирал. На есен ще излезе стратегията и мисля, че в нея ние ще си имаме своята ниша.

Много сериозен аргумент за въвеждането на тази спешна помощ са задръстванията, особено в София. Но много често казват – то няма пари, то сега и мотори ли?

Не е така. Въвеждането на тези мотори ще облекчи бюджета и много тежките режийни разходи, които в момента потъват в Спешната помощ. Действително спешната помощ на мотори е значително по-евтина като разход включително и за гориво. Според германската статистика техническата поддръжка и разходите за първа помощ с мотори е на стойност 20% от тази с автомобилен екип.

Ние не сме конкуренция с държавната Спешна помощ, ние не се конкурираме. В Германия в над 70% от случаите мотоциклетът пристига преди автомобила, и то пристига 10 минути и повече преди автомобила. Има изключение, но само ако автомобилът е бил наблизо. Държавната бърза помощ не осигурява първа помощ, тя осигурява извозване към спешните центрове и го прави прекрасно. И ще продължи да го прави, защото има сериозен опит в тази дейност.

Но този сегмент – "оказването на първа помощ", възстановяването и поддържането на жизнените функции преди пристигането на реанимобила, у нас е незает. На лекаря мястото му е в кабинета, а парамедикът работи по протокол, той оказва първата помощ с бързина. Затова и бързо трябва да е на мястото.
Нашата фирма е готова да подсигури транспорта и логистиката, т.е. бързината. Ние само искаме за 7 минути да доведем до мястото, откъдето е получен сигналът, компетентното медицинско лице.

Как са подбрани мотористите, има ли изисквания към тях?

В сайтовете на германските служби има описани изисквания. Едно от тях е мотористите да са около 40 годишни – т.е. да са улегнали, да не са хлапетии и луди глави. Да имат дългогодишен опит в управлението на тежки мотоциклети. Не е възможно от каране на скутер да се метнеш на един тежък мотор, който допълнително е натоварен с техника около 20-30 килограма и медицинско лице. За това е нужна рутина и един сериозен опит. И естествено - да имаш желание да работиш тази напрегната работа и да помагаш на хората. Това са изискванията. Оттук нататък ще има обучение, предвидени са и всяка година опреснявания и преквалификации с участието на полицаи и на полигон. Основното обаче е това – няма нужда тези мотористи да са крайно талантливи и изявени спортисти, за да се качат на тези мотори. Трябват опитни карачи, а не такива, които всяко лято отиват с мотора до кафето и това е карането им.

Затова и естественият партньор за тази работа са рокерските клубове, тъй като те са средище на такъв тип водачи.

Т.е. при наемането на персонал ще има "цедка"?

Аз не бих казал, че ние ще предпочетем членовете на клубове за мотористи пред такива, които не са членове. Ще бъдат обявени изискванията, като те ще бъдат в този дух, в който казах, като ще следваме германския пример. Всеки един кандидат ще се разгледа, като ще се вземе под внимание дори и това от колко години има книжка. Например при опит по-малко от три години не е редно, дори и по българското законодателство, са позволени мотоциклети до 400 кубически сантиметра. А нашите мотори са от 650 до 800 кубика. Ще се провежда и тест за каране, който ще включва изкачване на стъпала, бордюри и други техники.

Смятате ли, че водачите ще трябва да минат и някакъв курс по даване на първа помощ?

Обезателно и със сигурност те ще минат общия курс по първа помощ в Червения кръст. Това са необходими базови познания, за да може при нужда да бъдат в помощ на медицинското лице, което водят на мястото на катастрофата.

Катастрофите и оказването на първа помощ изискват голямо самообладание и моторджиите трябва да запазят самообладание. Дали ще има такива?

Тук вече е личен избор на всеки човек. Тук не може група или гилдия да се определя като годна или негодна. Тук всеки човек ще си прецени и ще направи своя избор. Има и такива хора, които знаят, че по принцип не биха издържали. Ще има и други, които след първия – втория случай ще разберат, че не могат. Но много и ще останат.

А ще се намерят ли лекари, които ще се качат на мотори?

Ние сме правили проучвания, но не официални. Особено младите лекари от „Пирогов” и Военна болница проявяват голям интерес. Първо, защото това е предизвикателство. Второ, защото е възможно да се усъвършенстват и да практикуват нещо уникално. И не на последно място, това е и възможност за допълнителен доход, а както знаем, заплатите в сферата не са особено високи.

Кога ще е следващият път, където ще се качите на мотори с лекари?

През лятото предстоят много концерти, които изискват медицински съпорт и се надяваме да се включим и да бъдем от помощ.