Как да запазим сексуалния си апетит с напредването на възрастта (само за мъже) 28.04 | 11:01

Поглед върху причините за загуба на либидо и начините за превенция

От Кирил Русев

Малцина са мъжете (и жените) на средна възраст, които не са си задавали този въпрос и въпреки че науката е вложила значителни усилия и средства в издирването на неговия отговор, все още не можем да ви зарадваме със задоволителни резултати.

Факт е, че повечето господа достигат своя своеобразен сексуален апогей на възраст 17-18 години и оттам нататък нещата бавно, но сигурно започват да се спускат надолу. Това спускане започва да става особено осезаемо след 30-тата годишнина. Така, например, за един 18-годишен младеж никак не е необичайно да успее да "свърши" между 4 и 8 пъти в рамките на едно денонощие, докато за повечето 30-годишни джентълмени и веднъж дневно понякога представлява предизвикателство.

Навремето в научните кръгове се е считало, че спадът в либидото е резултат от понижаването на нивата на т.нар. хормони на секса (най-вече тестостерон), но истината е, че нито едно изследване не е било достатъчно категорично по този въпрос. Данните са противоречиви, но засега няма ясни сведения, че нивата на тестостерон страдат от някакъв осезаем спад преди навършването на 50 години.

Във всеки случай, връзката между хормоните и сексуалната активност при здрави мъже е повече от мъглива. Както един мъж може да има ниски нива на тестостерон и да няма проблеми с мерака, така друг може да има високи нива на хормона и да минават седмици, преди да му се прииска. Ето защо, въпреки че много от т.нар. афродизиаци са насочени към стимулирането на тестостероновата секреция, няма гаранция, че техният прием ще даде резултат. В тази връзка съществува и теорията, че спадът в либидото може да се корени не в по-малкото секретирано количество на хормоните, но в понижената чувствителност на тялото към тях.

И тъй като засегнахме темата за афродизиаците, нека се върнем на нея, защото тя е неразделна част от темата за мъжкото щение. За съжаление, единствените вещества, които стават за нещо, са т.нар. квазиафродизиаци, в това число алкохолът и наркотиците. Особеното при тях е, че те стимулират не толкова желанието за секс, колкото помагат на един мъж да преодолее задръжките и комплексите си, които могат да бъдат голямо парче от настоящия пъзел. Това в никакъв случай не ги прави здравословни обаче...

Някои наркотици подобряват изживяването, но това се случва едва след като сме влезли в действие, така да се каже. Амил нитратът (по-познат като попърс) се слави с това, че усилва и удължава оргазма, ако бъде вдишан в сюблимния момент. Амфетамините пък могат да спомогнат за задържането на ерекцията и постигането на множествени последователни оргазми при мъжете.

Още през 1982 година работна група към Агенцията за храните и лекарствата на САЩ изследва 15 от най-популярните афродизиаци, в това число готу кола, женшен, женско биле, сарсапарила, испанска муха, йохимбин и стрихнин (?!). Заключението на учените гласи, че няма убедителни доказателства за афродизиачното действие на тези вещества, а в някои случаи употребата им може да доведе до негативни последици. За стрихнина е ясно, но малко хора знаят, че испанската муха (на практика стрит прах от изсушен бръмбар от семейство Meloidae) предизвиква дразнение на пикочния канал. То наподобява сексуалната възбуда, но същевременно може да причини увреждания на половите органи, импотентност и в някои особено крайни случаи - смърт.

Йохимбинът, който се добива от кората на тропическо дърво, все още се рекламира като страхотен стимулант за велики сексуални подвизи, но славата му се дължи единствено и само на изследвания с лабораторни плъхове, които не са били възпроизведени със същия успех при хора.

Едно съединение, което е сходно на йохимбина - папаверин (извлича се от сънотворния мак, също като морфина и кодеина), е в състояние да предизвика мощни ерекции, но това е само, ако бъде инжектирано директно в пениса. Това е важно за страдащите от еректилна дисфункция, но няма никакво значение за желаещите да стимулират желанието си.

Други популярни афродизиаци включват мегадозирането с витамин Е (спокойно, изследванията са категорични, че няма смисъл от подобно нещо), също както някои по-екзотични мерки под формата на пениси от костенурка (както и всякакви други животни, в това число и тигър), сурови биволски тестиси, стрит на прах рог от носорог и други, които споменаваме само с развлекателна цел.

Някъде тук попада и пчелният прашец, на който се приписват всякакви чудни свойства, вариращи от "увеличена секреция на сексуални хормони" до по-добри атлетически качества, облекчение на астма и забавяне на стареенето. До този момент нито едно от тези твърдения не е било подкрепено чрез научни експерименти и принципно можете да се опитате да съдите всеки, който се опитва да ви ги пробутва.

Хубавото в цялата история е, че докато мъжете достигат сексуалния си пик преди навършването на 20-тата си годишнина, при жените този момент настъпва между 35 и 40 години. Това е добре за по-зрелите господа, които се вълнуват от мисълта за по-млада госпожица до себе си или за онези младежи, които си търсят "кака да ги отрака". В общи линии това са комбинациите, които ви дават (макар и временна) сигурност, че мераците ви ще бъдат в синхрон с тези на човека до вас. Всичко останало, както се казва, е въздух под налягане и шанс...

Водещи