Как се определят цените на лекарствата, плащани от НЗОК? 23.02 | 10:45

Към цената на производител се добавят надбавките на търговците на едро и дребно, както и ДДС, обясни депутатът Ваньо Шарков

От Деляна Петкова

В здравната комисия на Народното събрание ще бъдат изслушани отговорните хора за регулация на лекарствения пазар в България. Това заяви в ефира на bTV Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ и член на комисията.

В дискусията за цените на лекарствата участваха още и членове на здравната комисия в Парламента.

Отговорен за реализирането на лекарствената политика е министърът на здравеопазването, допълни още Дариткова. На изслушването ще присъстват директорите на агенцията по лекарствата, реимбурсната комисия, която определя цените на лекарствата и кои медикаменти влизат в списъка, плащан от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В повечето държави в Европа пациентите плащат около 20% от цената на лекарствата, а фондовете, публичните средства – останалите. У нас обаче това е точно обратното и към 55% от цената на лекарствените продукти се заплащат от хората, призна депутатът от ГЕРБ. Именно това трябва да се промени и трябва да вървим към европейската практика.

Ваньо Шарков от "Синята коалиция" обясни как се образуват цените на лекарствата у нас. Първият елемент е цената на производителя – тя обаче не е по-висока от най-ниската цена на лекарството в девет европейски държави. "Но не на производител, а примерно плащано от чешката здравна каса", допълни той.

Вторият компонент е надбавката на търговеца на едро, която може да бъде между 6 и 9 на сто и на трето място - надбавката на търговеца на дребно – между 18 и 22%. Върху тези цени се начислява и данък добавена стойност (ДДС) от 20%, разкри Шарков и допълни, че наредбата е приета от Министерския съвет, а не от Парламента.

Основно обаче цената на лекарствата определя производителят, напомни Нигяр Джафер, депутат от ДПС. Според нея липсва прозрачност при определянето на цените и по-точно прозрачност при работата на комисиите за определяне на лекарствената политика.

Срещу една и съща сума пари хората получават все по-малко лекарства и причините за това са две, включи се в дискусията и Янаки Стоилов, депутат от "Коалиция за България". Цените на лекарствата непрекъснато се покачват, в някои случаи необосновано, а през последните две-три години постоянно намалява делът на Здравната каса за цените на много от лекарствата за пациентите. "Българското здравеопазване се движи противоположно на европейските практики", допълни още Стоилов.

Според него търговете за лекарствата, провеждани от болниците, а не централизирано, са оскъпили лекарствата с около 100 млн. лева.

Цените ни на някои чужди пазари са по-ниски, призна изпълнителният директор на "Софарма"

Междувременно в ефира на Нова телевизия Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма" също коментира цените на лекарствата. Той призна, че в съседни държави компанията продава лекарства на по-ниски цени. Това обаче е породено от желанието на компанията да навлезе на нов, непознат до този момент пазар.

Излизането на нови пазари пък е необходима стъпка в условията на криза и по този начин компанията е съхранила работни места.

"Дали са скъпи или не – цените на лекарствата отговарят на нормативната база, която съществува в страната и степента на общата конкуренция между отделните производители", заяви Донев. Той коментира, че свръх регулацията до голяма степен застопорява цените и те не могат да мръднат нито нагоре, нито надолу. При продуктите, продавани без рецепта, обаче има свободна конкурентна борба.

Българският пазар е много малък и не може да се яви като свободен регулатор на цените на лекарствата, допълни той. Различните пазари има различни ценови равнища – някъде са между 3 и 5 пъти по-ниски или по-високи.

Донев обясни още, че на чуждите пазари фармацевтична компания трябва да продава на по-ниски цени от местните производители, за да допуснат продуктите ѝ на пазарите. В България пък е точно обратното – българските производители продават на най-ниските цени. "Българските лекарства задават дъното на цените за лекарства, които се реимбурсират от касата", смята той.

Донев отрече, че неговата компания е на челните места при получаване на пари от НЗОК и допълни, че Гергана Павлова "сякаш не е успя да намери механизъм за поевтиняване на лекарствата" и по тази причина си отиде.

В ефира на Нова телевизия беше коментирано и решението търговете за лекарства на онкоболни да се провеждат не централизирано, а от болниците, което е дошло от Павлова, но в същото време болниците дължат големи суми пари на производителите на лекарства.

На въпрос дали това не поставя директорите на болнични заведения в неизгодно положение при преговорите с производителите, Донев отговори "Би могло да се погледна и така на нещата". Той допълни, че решението е било политическо, а причината - да се разтовари работата на Министерството на здравеопазването.

Министър Константинов не знаел за "здравен октопод"

Здравният министър Стефан Константинов не разполага с данни за съществуването на "здравен октопод”. "Ако съм знаел, че има служител, облагодетелствал дадена фирма, щях да го махна. До момента няма ясни доказателства, има само твърдения, които се проверяват,” поясни той в ефира на bTV.

Той допълни, че не се притеснява за поста си, сферата е много тежка и винаги търси консенсус.

Що се отнася до цените на лекарствата Константинов коментира, че има две групи - продавани с рецепта и без рецепта. Цените на първите са държавно регулирани и при тях контролът е сериозен. За лекарствата без рецепта цените се определят на пазарен принцип.

Водещи

Най-четени