Какво да ядат бременните жени? 01.10 | 08:07

Здравословното и балансираното хранене на бременната жена е основен фактор за добро здраве на новороденото и майката. Но потребностите на някои хранителни вещества са по – големи, в сравнение с тези преди бременността.

От какво се нуждае всяка една бременна жена?

Пълноценен белтък

През първите 3 месеца по 47 гр. дневно, а през ІІ- ри и ІІІ-ти триместър - по 90 гр. дневно. Бетъкът е основен градивен материал, необходим за растежа и развитието на плода, плацентата и матката. Висококачествен белтък, източник на ценни аминокиселини се съдържа в млякото, млечните продукти, рибата, яйцата, месото и месните продукти.

Богати на растителни белтъци са бобовите култури (боб, леща, соя), ядките и семената. Комбинацията на бобовите със зърнени храни прави растителния белтък пълноценен.

Желязо

Необходимото количество е около 30 мг дневно. Потребностите от желязо при бременни жени могат да бъдат покрити с добре построена диета, ако запасите от желязо до този момент са адекватни. Богати източници на желязо са месо: месо - особено черен дроб - 1 седмично. При съчетаване на тези храни с цитрусови плодове и млечно – кисели продукти се повишава всмукването на желязото в организма.

Фолиева киселина

600 микрограма дневно. Потребностите от фолиева киселина при бременност са два пъти по-високи от тези на жените, които не са бременни. Трудно се достига достатъчен прием на фолиева киселина с храната, затова се препоръчва допълнително внасяне на фолиева киселина не само по време на бременност, но и от жените, които имат намерение да забременяват, за да се подсигури добър старт при евентуална бременност. Тя е необходима за нормалното развитие на нервната тръба на плода.

Препоръчва се консумация на храни – натурални източници на фолиева киселина: черен дроб - 1 път седмично, зелени листни зеленчуци (спанак, лапад, салати), житни кълнове, дрожди, яйчен жълтък, пълнозърнест хляб, цвекло и др. При дефицит, особено през първите месеци на бременността значително се увеличава рискът от вродени аномалии на нервната тръба на новороденото –"спина бифида”. За профилактика на този дефицит е необходимо с добавки към храната да се внасят допълнително 400 микрограма дневно най - малко 3 месеца преди забременяването и по време на цялата бременност.

Калций

1000 мг дневно. Потребностите от калций са увеличени още от първите месеци на бременността, когато започва образуването на костите на плода. Богати на калций са млякото и млечните продукти, където калцият е в лесно усвоима форма. Млечно киселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират движението на червата и намаляват запека, който е сериозен проблем при бременност.

Калцият от зърнените, бобовите храни и зеленчуците се всмуква по- добре, ако се комбинира с консумация на плодове или натурални плодови сокове, тъй като неговото усвояване се подобрява от плодовите киселини.

Витамин С 

85 мг дневно Той осигурява по-голямо усвояване на желязото и повишава имунитета. Източници на витамин С са чушките, зеленият грах, зелето, карфиолът, магданозът, зеленият лук, чесънът, картофите, цвеклото, репичките, ряпата, шипките, портокалите, лимоните, пъпешите, ягодите, ябълките, кестените.

При балансирано хранене здравите жени наддават с 10-12,5 кг през бременността - І-ви и ІІ- ри триместър незначително, ІІІ-ти триместър – по 350-400 гр. седмично. Недоимъчното и небалансирано хранене се отразява неблагоприятно върху развитието на плода и изхода на бременността.

Практически препоръки при бременност:

- Да се консумира често неголеми порции храна – 4-5 пъти дневно;

- Да се предпочита варене, печене и задушаване при приготвяне на храната, като се ограничават пържени храни и пушени месни продукти;

- Да се пият много течности през деня между храненията, а не заедно с ястията;

- Да се поддържа здравословно телесно тегло и оптимална регулярна физическа активност, особено разходки след нахранване;

- Да се осигури достатъчен сън и почивка през денонощието.

Препоръки към производителите на хранителните продукти, с цел ограничаване на сол, захар и мазнини

В страните членки на ЕС честота на затлъстяването през последните десетилетия прогресивно нараства – с 27% сред мъже, с 38% сред жени и с близо 400 000 на година сред децата. По този показател България е на 5 място в Европа.

У нас 55% от лицата над 18 год. и 40% от подрастващите са с тегло над нормата, а 18% от възрастните и 10% от децата – със затлъстяване. Според Световната здравна организация свръхтеглото е рисков фактор за намалена продължителност на живот и повишена заболеваемост от диабет, сърдечно -съдови болести, липидни нарушения, атеросклероза, проблеми с опорно – двигателния апарат, както и някои ракови заболявания.

Небалансираното хранене, в това число консумацията на прекалено много мазнини, захар и сол и ниската физическа активност са сред водещите причини за развитие на тези социално значими болести. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само с пълното сътрудничество на организациите на производители от хранително – вкусовата промишленост, търговци на храни, рекламни агенции, кооперативни движения, здравни специалисти, потребители, изследователски и неправителствени организации на европейско и световно ниво.

В този смисъл РЗИ – Софийска област отправя следните препоръки към местните производители, с цел реформулиране на храни.

Променете технологията за производство на "вредните” храни така, че да станат по-безопасни при дълготрайна употреба.

Влагайте в производството по-малко мазнини – те значително повишават калорийността на храната.

Не употребявайте свинска мас и овча лой – ако присъствието на мазнините в храната е технологично обосновано, проучете възможността да ги замените с растителни масла. Влагайте минимално допустимите количества готварска сол при производство на храни.

Не употребявайте вещества, променящи цвета на месните продукти.

Влагайте по-малко захар при производството на тестени закуски

Използвайте повече пълнозърнести брашна при производството на хляб, тестени закуски и макаронени изделия.

Гарнирайте и използвайте в сладкарските изделия повече пресни и сушени плодове и ядки.

Намалете използването на животински мазнини и маргарини – заменяйте ги с растителни масла, ако това е възможно.