Какво е краткотрайната памет и как си взаимодейства с дълготрайната? 16.08 | 13:20

Паметта е основен познавателен процес, чрез който човешкият мозък съхранява, организира и възпроизвежда информация. Благодарение на нея можем да учим, да вземаме решения, да разпознаваме лица, да се ориентираме в заобикалящата среда и да планираме бъдещето. В психологията и невронауката паметта се разделя на различни видове, в зависимост от продължителността на съхранението на информацията. Два от най-важните видове са краткотрайната и дълготрайната памет. Те се различават по своя капацитет, времетраене, механизъм на работа и роля в ежедневието.

Какво е краткотрайна памет?

Краткотрайната памет (или краткосрочна памет) е тип памет, която задържа информация за много кратък период от време – обикновено между 15 и 30 секунди. Тя се използва за съхраняване на информация, която е непосредствено необходима за текущото ни поведение и внимание. Например, когато наум си повтаряме телефонен номер, докато го набираме, използваме краткотрайната памет.

Капацитетът на краткотрайната памет е ограничен. Изследванията на Джордж Милър през 1956 г. показват, че човек може да задържи около 7 ± 2 елемента в краткотрайната памет. Това могат да бъдат цифри, думи, символи или други единици информация. За да преодолеем този ограничен капацитет, често използваме стратегии като групиране – например помним числото 202586 като три групи: 20, 25, 86.

Краткотрайната памет не е стабилна – тя е уязвима към разсейване и интерференция. Ако вниманието ни се отклони, информацията бързо може да бъде загубена, освен ако не бъде повторена или записана. За да бъде прехвърлена към дълготрайната памет, информацията трябва да бъде кодирана чрез повторение, осмисляне или асоциация с вече позната информация.

Какво е дълготрайна памет?

Дълготрайната памет се отнася до съхранението на информация за продължителен период от време – от часове до цял живот. Това е паметта, в която се съхраняват факти, събития, преживявания, умения и навици. Дълготрайната памет има много по-голям капацитет от краткотрайната и може да съхранява огромно количество информация.

Дълготрайната памет се дели на два основни вида:

Декларативна (явна) памет, която включва спомени, които можем съзнателно да извикаме – като факти (семантична памет) и събития (епизодична памет).

Недекларативна (неявна) памет, която включва автоматични умения и навици, като каране на колело или свирене на музикален инструмент (процедурна памет).

Прехвърлянето на информация от краткотрайна в дълготрайна памет се нарича консолидация. Този процес включва стабилизиране на спомените и се осъществява в мозъчни структури като хипокампуса. Сънят играе важна роля в консолидацията – по време на сън мозъкът "повтаря" и подрежда научената през деня информация.

Взаимодействие между двата вида памет

Краткотрайната и дълготрайната памет не съществуват отделно една от друга – те са взаимосвързани и работят в синхрон. Информацията често преминава от краткотрайната към дълготрайната памет, когато е важна, често използвана или емоционално значима. От своя страна, дълготрайната памет може да влияе на краткотрайната чрез припомняне – например, когато извикваме формула, за да решим задача, я пренасяме временно в краткотрайната памет, за да я използваме.

Разграничаването между краткотрайна и дълготрайна памет ни помага да разберем как мозъкът ни обработва и запазва информация, пише Puls.bg. Макар че краткотрайната памет е необходима за справяне с ежедневни задачи, дълготрайната памет е тази, която изгражда нашата идентичност, знания и опит. Чрез разбиране на техните особености можем да подобрим начините, по които учим, запомняме и прилагаме информация в живота си.