Кои Е-та трябва да избягваме 20.03 | 09:24

Вероятно тези от вас, на които не им е все едно с какво се хранят, четат доста внимателно етикетите на храните, които си купуват. Убедени сме, че вече сте прочели множество статии посветени на веществата, които стоят зад мистериозните Е-номера в етикетите на някои храни, както и за влиянието им върху здравето ни.

Цветът е първото качество, по което се оценява даден продукт и е тясно свързан с аромата и вкуса. Оцветителите могат да се класифицират по три признака: по цвят, по химична природа и по произход, пише здравното издание hospital.bg.

Има природни и изкуствени оцветители. От природните оцветители приложение в практиката намират:

    * Куркумин Е100 – извлича се от минзухар и се използва като оцветител на къри, горчица, млечни продукти, супи, кифли и козунаци. Придава жълт цвят на храните.

    * Рибофлавинът (витамин В2) Е101 се получава от мая, житни зародиши, а напоследък и синтетично. Има жълто-оранжеви кристали. Използва се за млечни продукти, кремове, тестени и сладкарски изделия.

    * Хлорофилите (Е140) се използват за придаване на зелен цвят на бонбони, сладоледи, сиропи, скариди.

    * Каротините (Е160) са жълти или оранжеви естествени оцветители, с растителен или животински произход. Използват се в супи, колбаси, сосове, подправки, млечни продукти, десерти.

    * Антоцианите (Е163) оцветяват в червено, синьо или виолетово. Използват се при консервиране на плодове и зеленчуци.

    * Сред синтетичните оцветители най-широко приложение намират хинолиновото жълто (Е104), азорубинът (Е122), еритрозинът (Е127) и индиготинът (Е132S) - всички те се влагат в сладкарство, бонбони, захаросани плодове, сирена, салами, хайвер, скариди.

Е-тата, които трябва да се избягват, са: Е102, E110, Е123 и Е151. Те се използват широко за оцветяване на снаксове, сосове, сухи супи, вино и др.