Къде отива кихането? 11.04 | 08:35

Ново проучване на учени от Масачузетския технологичен институт показва, че кашлицата и кихането произвеждат газов облак, които разпространява своите потенциално инфекциозни капчици във въздуха на много по-големи разстояния от подозираното.

"Когато кашляте или кихате, можете да видите или почувствате по-големите капчици", казва Джон Буш (John Bush), професор по приложна математика в Масачузетския технологичен институт и съавтор на новия доклад по темата. "Но вие не виждате облака невидим газ. Този облак е в състояние да разшири значително обхвата на отделните капчици, особено малките."

Всъщност, проучването установява, че по-малките капчици могат да пътуват от пет до 200 пъти повече, отколкото, ако са свързани заедно в по-големи частици. Способността на тези капчици да останат във въздуха увеличава шансът им да се разпространят през, например, вентилационните системи.

"Вентилационната система може да се замърси по много по-пряк начин, отколкото смятахме първоначално", казва Лидия Буруиба, доцент в Катедрата по гражданско и екологично инженерство MIT.

Изследователите са използвали високоскоростни камери, лабораторни симулации и математическо моделиране, за да анализират кашлицата и кихането от гледна точка на механиката на флуидите. Техните заключения опровергават тезата, че по-големи капчици слуз летят по-далеч от малките, защото имат повече инерция.

Това би било вярно, ако траекторията на всяка капчица е несвързана с тази на околните. Но наблюденията показват, че капчиците в облака газ имат различия в техните траектории.

"Ако оставим на страна облака газ, ще забележим, че по-големите капки ще прелетят най-много няколко метра", казва Буш. "Но анализа на динамиката на облака газ показва, че по-малките капки не падат на земята като по-големите и могат да се носят наоколо по-дълго време, разширявайки обхвата си на действие".

"Облакът увлича размера си, смесвайки се атмосферния въздух", казва Буруиба. "Тъй като облакът расте, той забавя движението си и е по-трудно да се определи модела на движение на отделните капчици. Те могат да се носят из въздуха доста дълго време, преди да паднат на земята".

Целта на това проучване е да се разберат по-добре механизмите и моделите, които следват епидемиите и начина на разпространение на заразите.