Лекари на мотори - защо не, щом помагат 08.07 | 09:12

Доктор Светослав Хараланов от 3-та хирургия в „Пирогов“ е един от лекарите, които участваха в пилотните дежурства за първа помощ с мотори и АТV. Тъй като инициативата все още е на фаза предложение, а се очаква приемането на Стратегия за първата медицинска помощ в България, мнението на медицинското съсловие по въвеждането на такава практика може да бъде и решаващо.

Ефективна ли ще бъде спешната помощ на мотори и АТV?

Да, смятам, че ще бъде много полезно и ефективно, стига инициативата да бъде поета и развита от държавата. Това е нещо, което ще бъде полезно за всички на пътя. Подкрепям тази идея, защото времето за реакция на моторизирания медицински екип е значително по-кратко, отколкото на кола на Бърза медицинска помощ в ежедневния натоварен трафик.

По време на дежурствата на Великденските празници трафикът беше изключително натоварен, но за радост на всички освен един произшествие с изкривени ламарини, нямаше нужда от нашата намеса. На този етап други дежурства са спорадични и на доброволна инициатива.

С какво са оборудвани моторите, които видяхме на дежурствата по Великден и в Разлог?

Със всичко необходимо за оказване на първа помощ. Реално това е всичко, с което разполагат и линейките на Спешната помощ. Там има пълен набор за интубация, електродефиблиратори, апарат за кръвно налягане, всички най-необходими медикаменти от първа необходимост.

Помощта на пострадал, която може да се окаже лекар с такъв оборудван мотор, е абсолютно равносилна на помощта, която може да се окаже и с кола на Бърза медицинска помощ. С изключение на извозването.

От медицинска гледна точка на какви случаи би могло да се помогне с такива условия?

Отново казвам, реално може да се помогне при всеки един случай, с изключение на най-тежките съчетани травми, несъвместими с живота. В такива тежки катастрофи и случаи, дори и с линейка да се отиде, не може на практика да се направи кой знае колко повече.

В момента най-известна е помощта с мотори в градски условия, за да бъде преодоляван трафикът, но не съществува ли разлика между нуждите на спешната помощ в града и тази извън града, например по магистралите?

Травмата на пострадалия при тежки пътнотранспортния произшествия в градски и извънградски условия много често не се различават. Всичко зависи от уменията на пристигналото на местопроизшествието медицинско лице, на апаратурата, с която разполага, и на възможностите му да работи с нея. В града и по извънградските пътища има еднакво тежки катастрофи, има и еднаква нужда от квалифицирана и бърза медицинска помощ.

Спешната помощ зависи много от разстоянието на екипа и за колко време той може да се отзове. Както и от толерантността на останалите шофьори, които да осигурят възможност на медицинския екип да пътува.

Дори и катастрофата да е извън София или големите градове, то отново моторът би пристигнал по-бързо от линейката, ако тръгват от едно място.

Ще се намерят ли лекари, които да седнат отзад на мотори?

Да, има доста лекари, които обичат да карат мотоциклети и с удоволствие биха се заели с тази задача. Казвам карат, но не и да се возят. Аз лично съм моторист и не бих гласувал доверие на друг да ме вози и не смятам лично, че аз съм добър пътник (багаж).

Според мен обаче много лекари биха се съгласили да поемат такива дежурства като извозвано лице, след като осъзнаят необходимостта и ефективността от такива мотопатрули.

Там ли е мястото на един лекар хирург – на мотора отзад за спешна помощ?

Всеки един лекар, които работи в спешен институт и който има опит в работата със спешни случаи, може да изпълнява тази роля и ще бъде от изключителна полза. Зависи как бъдат структурирани тези дежурства и към кое отделение на Спешната помощ бъдат направени. Идеята за пилотен проект трябва да покаже именно ефективността. А отделен въпрос е решението на Министерство на здравеопазването какви лекари ще седнат отзад и с каква квалификация ще бъдат те. Това зависи от институционално изградената стратегия за Спешната помощ.