Между 40 и 50 хиляди души годишно у нас получават инсулт 14.11 | 20:40

Между 40 и 50 хиляди души годишно у нас получават инсулт. Това го превръща в едно от най-тежките и социално значими заболявания. В страната ни липсва общонационален план за борба със заболяването. Такъв ще бъде изготвен до края на годината и ще бъде предложен на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването.

Според невролозите е наложително да се създаде и Национален регистър на пациентите с инсулт. Засега се води статистика само на тези, които са постъпили в болница за лечение, но липсва информация какво се случва с пациента, след като бъде изписан. Около 70-80% от оцелелите след инсулт остават инвалидизирани, като около 30 на сто от тях се нуждаят от постоянна външна помощ.

Майката на Дорина получава инсулт през 2016 година.

"На работното й място става. Но хората не са разпознали симптомите и не са реагирали адекватно”, разказва Дорина Добрева.

Нерволозите казват, че инсултът е време, а това време е не повече от 3 часа.

"След като попадне в лечебно заведение, разполагаме с още час и половина. До 6-ия час можем да бъдем напълно ефективни, но до 3–тия час пациентът трябва да е с разпознати симптоми и транспортиран до лечебно заведение”, обяснява д-р Теодора Манолова, началник Клиника по неврология в УМБАЛ "Г.Киркович” в Стара Загора.

Тревожна е тенденцията, че все повече пада възрастовата граница за пациенти, получили инсулт.

"Има такава тенденция и тя е тревожна. Все по-често имаме 30-годишни пациенти. Това лято имахме и родилка. Месечно в нашия център имаме поне двама или трима пациенти под 40 години”, обяснява д-р Теодора Манолова.

Един от съвременните методи за лечение на инсулт и прилаган при 10-20% от случаите в Европа е интравенозната тромболиза.

"В България стигнахме и заковахме 2%”, казва доц.Росен Калпачки.

До 2030 година в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт. Това е една от точките заложена в Националния план за действие при инсулт, който ще бъде предложен до края на годината. Основната цел е да се координира цялата грижа: от доболничната помощ, рехабилитацията и последващата профилактика.