Москов: От 2016 г. тежките заболявания ще се заплащат изцяло от касата 05.10 | 17:51

От догодина лечението на тежки заболявания като инфаркти, инсулти, хипертония, онкозаболяванията и детското и майчино здравеопазване ще се лекуват срещу заплащане от т Здравната каса, тъй като ще са основния здраве пакет. Също с разноски на касата ще се финансира и лечението на болести от допълнителния пакет, което обаче няма да е спешно, а ще подлежи на изчакване и приемът в болница ще е планов. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Петър Москов на дискусия за провежданата в момента реформа в здравеопазването.

Пакетите са готови и в момента тече финално съгласуване с лекарското съсловие. Те обаче още не са остойностени, което ще стане факт до края на годината. "Не очаквайте много от пакетите. В крайна сметка там ще се видят поредица от кодове и процедури, които са разделени в два пакета", обясни той.

Министърът увери, че единственият критерий за определяне на пакета ще е здавословното състояние на пациента. "Не делим в пакетите нещата на това заболяване или на другото заболяване, делим на състояние. Състояние, в което имате нужда от незабавен прием в болница или определен тип терапевтични процедури. Или състояние, което позволява отлагане във времето за лечение и прием в болница. Няма нито нещо страшно, нито нещо, което да ощети пациентите. Напротив, това ще позволи за тежките инвалидизиращи заболявания да има много по ефективен, качествен и добре заплатена медицинска дейност", обясни министърът.

60 заболявания попадат едновременно и в основния, и в допълнителния пакет, подчерта той. Според конкретното състояние на пациента в момента ще се решава по кой пакет да бъде лекуван – веднага да бъде приет в болница за безплатно лечение или състоянието му позволява да се отложи приема и да се изчака малко, когато при първа възможност ще получи операция. Границата на изчакването обаче още не е фиксирана.

"Нищо в разделянето на състоянията няма да ощети пациентите", категоричен бе Москов. И коментира, че сегашната порочна практика на болниците им дава възможност да лекуват хронични заболявания "в изпълнение на своите бизнес-плановете". Затова идеята на пакетите е занапред финансовият ресурс ще бъде насочен за решаването на истински значимите проблеми и така бъджетът на НЗОК да се разходва ефективно.

"Обръщам внимание, става въпрос не за фискални, а за здравни цели, които ще бъдат постигнати чрез приоритизиране на дейностите и по-рационално и смислено харчене на финансовия ресурс", заяви Москов.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев съобщи, че около 20 клинични пътеки и процедури ще бъдат извадени от болничната помощ и вече ще се лекуват в амбулаторни условия. Става въпрос за очни заболявания, гастроскопии, артроскопии, вливания на цитостатици и др. Проблемът според него е, че част от поликлиниките може да се окажат неподготвени да извършват тази дейност.

По предварителна информация под 10 пътеки, които сега се финансират от здравната каса, ще останат изцяло в допълнителния пакет и хората ще трябва да чакат или да си платят. Такива са например някои козметични интервенции като отстраняване на белези и кожни дефекти, роботизирана гинекологична хирургия и др.

Над двеста от общо над 300 пътеки остават изцяло в основния пакет, където попадат диагнози от кардиологията, онкологията, детското и майчиното здравеопазване, инфекциозните болести, неврологията, неврохирургията. Над 60 пътеки пък могат да попаднат в основния или допълнителния пакет според това колко тежко е състоянието на пациента като в това число попадат диагнози от гинекология, уши, нос и гърло, гастроентерология и др., посочи на свой ред и Грозев.

"В допълнителния пакет влизат малко клинични пътеки - четири или пет. Заболяване, които е в основния пакет, но не е животозастрашаващо, ще бъде и в допълнителния пакет. Но това нещо ще стане вече по преценка на лекуващите лекари", уточни Грозев. И даде примери за очни и урологични заболявания, а също и хернията в хирургията. Лечението им в зависимост от състоянието на пациента, може да е спешно или да подлежи на изчакване.

БЛС предлага при наличие на свободни болнични легла, пациентите да бъдат приемани, дори ако лечението им би могло да се отложи. Освен това съюзът настоява, след като в основния пакет са включени социално-значими заболявания и пациентите няма да чакат, да не се налагат финансови лимити на болниците за тях. "Няма никаква логика нещо, което е гарантирано от държавата, да бъде лимитирано", мотивира се шефът на БЛС.

Москов пък обяви, че предстоят разговори със застрахователните дружества за поемането на състоянията от допълнителния медицински пакет.