Мръсният въздух в градовете води до повече смъртни случаи при грип и COVID-19 02.12 | 14:20

Проф. д-р Нина Янчева говори пред ИА Фокус за влиянието на мръсния въздух за здравто ни. Тя е завеждащ Отделение за придобита имунна недостатъчност в инфекциозна болница "Проф. Иван Киров" и ръководител Катедра по инфекциозни болести при МУ-София.

Обикновено, когато говорим за влиянието на външни фактори върху здравето, имаме предвид спорт и хранене, но в много по-малка степен - въздух. Какъв въздух дишаме в България от гледна точка на препоръките, които дава Световната здравна организация (СЗО)? 

Замърсяването на въздуха, както е познато, е "тихият убиец". Данните показват, че особено в София и няколко големи града в България, концентрацията на основните замърсители на въздуха - фини прахови частици, по-едри частици,  азотен диоксид, са над нормите, които са поставени от СЗО. Така че част от нашите големи градове са над тези допустими граници на озон, азотен диоксид, серен диоксид, въглероден оксид.

СЗО препоръчва редукция на средните концентрации на тези замърсители спрямо 2005 година, когато започват периодично да се издават тези насоки.  Това, което показват статистиките и данните на станциите, които засичат концентрациите на тези замърсители във въздуха, е, че в София е значително замърсяването, особено през зимния сезон, когато има и по-активно движение на транспортни средства, използване на твърди горива и всички източници, които водят до повишаване на концентрациите на замърсителите. Стара Загора, Варна също са с недобри показатели по отношение на концентрациите на тези замърсители. 

Много е важно да кажем всъщност до какво води мръсният въздух? Как се отразява на здравето ни?

По данни на СЗО около 7 милиона преждевременни смъртни случаи има в резултат на замърсяването, както в дома ни, в резултат на тези твърди горива, така и от околния въздух - замърсяване от транспорта, от промишлеността. Също горските пожари са източници на значително замърсяване.

По отношение конкретно на това, което аз се занимавам - инфекциозните заболявания,  замърсяването на въздуха води до значително по-тежко протичане, съответно до повече хоспитализации и повече смъртни случаи от въздушно-капкови инфекции, каквито са грип, COVID-19, респираторно-синцитиален вирус /б.р. сезонна белодробна инфекция/.

Има редица проучвания и данни, които показват, че увеличените концентрации на тези замърсители, особено на фините и по-едрите прахови частици, увеличава и по-тежкото протичане на тези въздушно-капкови инфекции. 

Казвате ли ни, проф. Янчева, че ако се разболеем от грип или COVID и живеем в чиста околна среда, ще преминем през заболяването много по-лесно, отколкото ако живеем в столица, която е с мръсен въздух? 

Това не е лично мнение. Това е становище, което се базира на научни данни. Затова всички се базираме на медицина, която е научно обоснована. Има както казах, редица проучвания и в САЩ, и в Европа, и в Азия, особено регионите, където има най-голямо замърсяване, това са Централна и Южна Азия, повишеното замърсяване на въздуха, както вече споменах основните замърсители, води до по-тежко протичане на тези инфекции, съответно повече хоспитализации. 

Има едно голямо проучване в Испания. Искам да споделя данните от това проучване, защото то е за доста голям период от време – за 5 години, от 2015 до 2020 година. Оценено е влиянието както на краткосрочното, така и дългосрочното замърсяване на въздуха върху тежестта на протичане на COVID-19, съответно хоспитализациите, смъртните случаи. Това, което установяват колегите, е, че наистина повишената концентрация на праховите частици, когато хората са изложени на тях както в краткосрочен план, така и дългосрочни експозиции, това води до по-висок риск от приемане в болница, от хоспитализация, респективно по-тежко протичане на COVID-19 и неблагоприятен изход. 

Когато въздухът е мръсен в даден град, това благоприятства ли по-бързото разпространение на COVID-19? Засяга ли по-голяма група от хора? 

Да, благоприятства, защото е доказано, че замърсяването на въздуха влияе на самите хора, т.е. прави тяхната дихателна система по-чувствителна към вируси, към бактерии, към гъбички, има данни и за гъбичните пневмонии. Т.е. нашата защита към тези микроорганизми спада в резултат на замърсения въздух. От друга страна, благоприятства разпространението на тези микроорганизми на по-голямо разстояние и също така има данни, че остават по-дълго време жизнеспособни в при по-замърсен въздух. 

Казват, че един от най-големите проблеми, с които ще се сблъсква човечеството в следващите години, ще бъде антибиотичната резистентност. Смятате ли, че това се дължи и на замърсения въздух? 

Имаше една неблагоприятна прогноза, че през 2030 година повече хората ще загиват от антибиотична резистентност, т.е. от инфекции, при които антибиотиците не са ефективни поради резистентни микроорганизми, отколкото от онкологични заболявания. Има данни от едно доста голямо проучване, което обхваща 116 страни и дълъг период от време – 18 години, като са анализирани 10 вида бактерии, 43 вида антибиотици. Анализите показват, че годишното увеличение на тези фини прахови частици с 10% води до увеличение с над 1% на антибиотичната резистентност, което от своя страна ще доведе до 43 000 преждевременни смъртни случаи. Така че намерена е категорично такава връзка между замърсяването на въздуха и антибиотичната резистентност. Особено при три бактерии, които и в настоящето са ни проблем и като вътрешноболнични инфекции, и като резистентност.

Ако човечеството се справи с това замърсяване на въздуха, това ще доведе до намаляване на тези резистентни на антибиотици инфекции и ще спаси от смърт доста голям процент от хората, над 20%. Това показват данните и анализите от това проучване. 

Да погледнем и към конкретната ситуация в момента с разпространението на грип и COVID. Имате ли вече пациенти с грип във вашето отделение? 

За момента нямаме голям брой пациенти хоспитализирани с грип. Има случаи, които са доказани с грип тип А основно, но се очаква през декември месец да започне да нараства този брой на инфектирани с грип. Такива са тенденциите на това заболяване. Декември, януари е пикът на грипната епидемия всяка година. С COVID са малко на брои пациентите, намаляват.Проблем е обаче, че малко се връщаме към началото на пандемията с COVID-19, в смисъл, че боледуват възрастни пациенти над 70-годишна възраст, с тежки, придружаващи заболявания. И не толкова COVID-19 създава проблем при тях, колкото обострянето и влошаването на тези придружаващи заболявания. 

При по-младите пациенти как протича COVID?

Протича сравнително по-леко. Разбира се при тези, които имат ваксинации, също протича по-леко заболяването. Това, което наблюдаваме, е тежко протичане при пациенти в напреднала възраст с тежки придружаващи заболявания.

По отношение на грипа имате ли наблюдения как протича като тежест?

Клиниката ни е позната, тя не се променя значително през годините. Както казвам, това е инфекцията, която настъпва внезапно, с много висока температура, с болки по мускулите, по ставите, с болки в гърлото, с кашлица. Това, което е положително и което се отбелязва от статистиките, е, че нараства процентът отново на ваксинираните хора, защото и грип, и COVID-19 протичат по-тежко при определени рискови групи. Това са пациенти над 65-годишна възраст, малките деца под една година, бременните жени, хората с придружаващи заболявания, като хронични, белодробни, неврологични, сърдечносъдови. Това са рисковите групи, при които заболяването и грип, и COVID-19, и въобще респираторните инфекции като цяло могат да имат по-тежко протичане. Заради това препоръчваме, когато има опции за имунизация, за ваксинопредотвратимост на заболяването, особено тези рискови групи да се възползват от тези ваксини. 

Късно ли е вече за грипни ваксини? 

Все още не е настъпил пикът на епидемията, така че хората имат време и да си поставят противогрипна ваксина. Все пак се изисква между 14 и 20 дни за изработване на имунитет, на антитела, но както вече казах, все още пикът не е настъпил, така че може да си поставят и в този момент противогрипни ваксини.

Какъв е вашият съвет към слушателите, кой е най-добрият начин да се предпазим? 

Най-добрият начин, ще се повторя, но пак ще кажа, тези рискови пациенти, които вече споменах – възрастни, малки деца под една година, бременни жени, с придружаващи заболявания, като хронично-обструктивна белодробна болест, астма, хронични сърдечносъдови и неврологични заболявания с диабет, пациентите с затлъстяване, те също са сериозна рискова група за тежко протичане и на грип, и на COVID-19. След като има опция за ваксинно предотвратяване на тези инфекции, да се възползват от тези ваксини, защото при тях заболяването може да протече тежко и с усложнения. 

На финала, проф. Янчева, искам да уточним нещо: не зная доколко е фолклор или има някаква истина в това, че една част от пациентите, които си поставят ваксина за грип, всъщност след това при срещата с него, го прекарват доста по-тежко. 

Това не е вярно. Точно обратното, при поставяне на такава ваксина, след това при контакт с този вирус, заболяването протича доста по-леко. Друг е въпросът е, че при най-възрастните пациенти не винаги може да се изработи адекватен имунитет. Затова има специални ваксини, при които е засилена тяхната имуногенност. Но така или иначе са по-защитени, отколкото ако не си поставят никаква ваксина. И да, бих казала, че това е фолклор, че при поставяне на ваксина заболяването ще протече по-тежко. Точно това е идеята на ваксината –  да протече в по-лека форма и да няма усложнения съответно. 

При по-млади пациенти, които имат здрав и силен организъм, ако си поставят ваксина и след това имат среща с вируса, може ли дори да не забележат, че са преминали през грипа? 

Да, възможно е да са съвсем леки проявите или както ние казваме субклинични и да няма изява на заболяване. 

Важи ли същото и за COVID? 

Важи същото и за COVID, да.