Непознатият aутизъм 13.01 | 12:59

Как да установим дали детето ни е аутист

Аутизмът е едно от онези заболявания, които продължават да всяват смут в обществото най-вече заради незнанието или недостатъчното познаване на проблематиката. През изминалата година в България са диагностицирани повече деца с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо.

Аутистите не са психично болни, нито представляват опасност за околните. Те страдат от разстройство на развитието, което се изразява в трудности при социалните взаимоотношения и комуникацията.

Децата с аутизъм не разбират емоциите и не могат да ги изразяват, като че ли проявяват безразличие към света и случващото се около тях, демонстративно се затварят в себе си. Но тези неща могат да бъдат променени с времето, постоянството от страна на родители и възпитатели, със системното заучаване на действия в определени ситуации, на начин на изказ и поведение. Аутистите могат да се научат да се самообслужват, да гледат в очите, когато говорят, да прегръщат и да бъдат прегръщани.

За появата на заболяването няма точно определени генетични предпоставки или фактори, които да оказват влияние. Аутизмът не може да се диагностицира в пренаталното развитие за разлика от синдрома на Даун. Момчетата с аутизъм чувствително надвишават броя на момичетата със същата диагноза, за което отново няма точно определено обяснение.

Още като бебета аутистите се показват като "по-специални". При кърмене не търсят топлината на майката, често държат глава настрани. До три годишна възраст вече проявяват характерната симптоматика на заболяването. Това са основните критерии, по които можете да забележите, че нещо не е наред:

1. Не реагират на приближаващи се към тях обекти и лица. Често изглежда, че не чуват и не виждат, защото не реагират дори на силни сензорни стимули.

2. Често демонстрират липса на интерес към контакти с други лица и възрасти. Не говорят.

3. Действията им са на пръв поглед алогични – монотонни поклащания на тялото, усукващи движения на пръстите.

4. Оскъдно използване на речта, ехолалия – повтаряне на зададени въпроси, чути фрази или звукове.

5. Не умеят да се самообслужват, трудно или не се създават навици за игрова или каквато и да е била учебна дейност.

Тъй като няма точно определено изследване, което да определя заболяването, вниманието и обичта, с които родителите подхождат към детето са най-точният "радар". Колкото по-рано се диагностицара аутизмът, толкова вероятността за успешна социализация и интеграция. За всеки родител е трудно да приеме, че детето му е различно, но то всъщност не е различно, а специално и уникално като всяко друго.

аутизъм