По-осъдителни сме, ако знаем, че ни наблюдават 19.06 | 11:20

Хората са по-склонни да осъждат лошото поведение на останалите, когато си мислят, че някой друг ги гледа. Това сочи ново изследване на докторант от Катедрата по психология към Университета в Сидни, съобщава medicalxpress.com.

Проучването потвърждава прогнозата, че хората, които мислят, че са наблюдавани, проявяват доста по-голямо неодобрение спрямо неморалните постъпки, макар и да не съзнават това.

Увеличаващото се неодобрение се дължи на чувствителността на хората към възприятието на собствената им репутация.

Пиерик Бурат и колегите му Никола Баумард от Университета в Пенсилвания и Райън Маккей от Университета в Лондон решили да проверят научната хипотеза. За целта те дали на участниците две истории за морални престъпления – за запазване на пари, открити в изгубен портфейл, и за подправяне на текст.

Половината от участниците получили историята на лист хартия, на който имало снимка на очи, докато другата част от хората разполагали с картинка на цветя.

Тези, които получили истории със снимка на очи оценили по-строго постъпките, в сравнение с получилите листа с цветята.

"Ние заключихме, че наблюдение на очите може да предизвика вътрешните морални норми на човека или т.нар. самосъзнание", коментира Пиерик Бурат.

Учените твърдят, че когато смятаме, че поведението ни се наблюдава от други хора, се активират определени умствени механизми, свързани с нашето "обществено самосъзнание".

Хората, които изрично подкрепят общите стандарти за поведение може да бъдат подтикнати от желанието за поддържане на личната си репутация.

Според изследователите това откритие е изключителна находка, която може да хвърли светлина върху неща като политиката и религията.

"Всички знаем политици, известни с това, че изразяват едно мнение по проблеми, свързани с морала, когато говорят с един човек или с няколко колеги, и съвсем различно, доста по-яростно и обвинително, когато се изразяват публично", добавя Бурат.

Откритието може да обясни и поведението на религиозните хора, тъй като те вземат морални решения, направлявани най-вече от религията. Вярата в Бог и неговата роля на съдник може да докаже съществуването на процес, който прави хората по-чувствителни към чуждото присъствие когато стане дума за вземането на решения.