Професор: Диабетът вече е пандемия 29.10 | 12:00

Три пъти е нараснала заболеваемостта от диабет в света за последните 20 години. По данни на Българското дружество по ендокринология от тази година у нас има 426 000 болни и 137 000 недиагностицирани.

Последните научни подходи в борбата с диабета включват комплексно лечение. Част от методите ще бъдат представени на Конгреса на Централноевропейската диабетна асоциация, който ще се проведе в София от 31 октомври до 2 ноември. В него ще се включат лекари от 17 държави.

Данни за диабета и неговото лечение се откриват още в текстове на египетските папируси, но има и по-стари свидетелства, каза пред "Хоризонт" по БНР ендокринологът проф. Здравко Каменов. По думите му обаче проблемът диабет придобива изключителна значимост и размах през последните десетилетия.

"През 2000-та година е имало 151 милиона хора с диабет на Земята. Досега, само в рамките на тези двайсетина години, броят им се е увеличил близо три пъти. Най-вероятно след още двайсетина години ще стигне почти 650 милиона. Така че ние живеем в една пандемия от захарен диабет и един от 11 души на Земята във възрастта от 20 до 79 години има заболяването."

Вследствие на диабета се влошава качеството на живота, настъпва инвалидизация, заболяването се отразява тежко и върху психиката, подчерта специалистът. Диабетът е водеща причина за слепота в активна възраст, за терминална бъбречна недостатъчност и за нетравматични ампутации, допълни той.

Най-сериозната тежест обаче идва от повишения сърдечно-съдов риск – водеща причина за смъртност. При болните със захарен диабет рискът нараства два до четири пъти, поясни проф. Каменов.

Годишно лечението на захарния диабет струва между 700 и 800 млрд долара, като основната част от разходите произтичат от усложненията.

Проф. Здравко Каменов изтъкна, че именно през последните две десетилетия е направена сериозна ревизия на подходите в лечението на диабета.

"Около 2008-ма година стана ясно вече, с убедителни данни от доказателствената медицина, че само контролът на кръвната захар не е достатъчен, за да се намали сърдечно-съдовия риск. И оттук произтекоха два основни извода. Първо, че контролът на гликемията трябва да бъде индивидуализиран, тоест не бива да се дават препоръки, които да важат за всички пациенти. И второто - че контролът на артериалното налягане и липидите е не по-малко важен за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Започнаха да излизат множество големи клинични проучвания, включващи хиляди пациенти, които идентифицираха лекарства с много благоприятен профил на действие, които намаляваха сърдечно-съдовия или бъбречния риск на хората с диабет. Те бяха включени в три, принципно нови групи медикаменти, които доведоха до революция в лечението на диабета."