Свиренето ни прави по-умни 22.04 | 12:02

То създава алтернативни връзки в мозъка, които компенсират процесите, свързани с остаряването

Часовете прекарани в упражнения по свирене на пиано като дете могат да помогнат за подобряването на мозъчната дейност, което дава резултат и десетилетия по-късно, съобщава Telegraph.

Това сочи ново проучване, публикувано от Американската асоциация по психология.

Според учените дори и човек да спре да свири на инструмента в някакъв етап от живота си, упражненията имат благоприятен ефект при по-възрастните хора.

Изследването разкрива, че пенсионерите, които са свирили на пиано, флейта, кларинет или друг музикален инструмент като деца, се справят по-добре на тестове за интелигентност от останалите.

Според ръководителят на проучването д-р Бренда Хана – Пледи от Центъра за медицина в Университета в Канзас музикалната активност е добро когнитивно упражнение и подобрява дейността на мозъка, благодаение на което той се справя по-лесно с предизвикателствата на остаряването.

Тя твърди, че изучаването на иструмент изисква години практика и създава такива алтернативни връзки в мозъка, които могат да компенсират процесите свързани с напредването на възрастта.

За целта на изследването 70 здрави възрасни между 60 и 83 години били разделени на групи според това колко музикални упражнения са имали през живота си. Всички имали сходно ниво на образование и са започнали да свирят на около 10-годишна възраст.

Повече от половината са свирили на пиано, докато около една четвърт са изучавали духови инструменти, като флейта и кларинет. Съвсем малък бил броят на хората, които свирили на ударни инструменти.

Оказало се, че музикантите се представили по-добре на няколко познавателни теста, отколкото хората, които никога не са се учили как да свирят или да четат ноти.

Половината от по-напредналите музиканти все още свирили на инструмент по време на изследването, но те не се представили по-добре от другите напреднали музиканти, които са спрели да свирят преди години.

Според д-р Хана-Пледи това предполага, че продължителността на изучаването е по-важна, отколкото дали музикантът продължава да се занимава с това.