Учени казаха кои Е-та са най-опасни и могат да увредят ДНК-то ни 31.05 | 16:15

Ето кои Е-та са най-опасни и могат да увредят ДНК-то ни. Български учен обяснява как всъщност действат тези добавки. На всеки човек вече е ясно, че добавките в храните не са витамини. Това, за което малко се говори обаче, е че някои от Е-тата могат дори да увредят ДНК-то ни.

Най-жестоките убийци се оказват оцветители. Български генетици изследваха 20 Е-та, за 6 данните им са категорични: те опасно променят ДНК дори в много по-ниски концентрации от сега разрешените. За да са безопасни, Е-тата трябва да са в дози, от 10 до 100 пъти по-малки от нормативно приетите. На пазара почти няма пакетиран или консервиран продукт без добавки, известни още като "Е-та". Тези добавки са няколко групи – консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители, набухватели, емулгатори. Най-общо казано, целта им е да направят продуктите по-трайни, по-вкусни и по-привлекателни за окото.

В Европейския съюз одобрени за употреба са няколкостотин, регламентирана е и допустимата им концентрация в продукта. На опаковките не пише каква е тя, но е задължително Е-тата да са упоменати. Презумпцията е, че се съдържат в допустимите количества.

И тук стигаме до важния въпрос – дали тези допустими количества са безвредни. Не, не са. Поне 6 Е-та – сред които консервант, 3 оцветителя, добавка за енергийни напитки и популярна съставка на аналгетици – са в концентрации, които могат да доведат до рак.

Доц. д-р Георги Милошев – ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, е изследвал 20-ина Е-та и е публикувал резултатите за 6 от тях, пише bTV.

Той е усъвършенствал метод за оценка на въздействието на Е-тата върху ДНК, пише spisanie8. Неговият метод е от 100 до 10 000 пъти по-чувствителен от използваните досега.

"Когато допустимите количества на различните добавки в храните са били определяни, никой не е изследвал въздействието им върху ДНК. А ДНК е матрицата на живота и е първият етап, на който могат да възникнат увреждания, водещи до патология в организма. За съжаление, преди повече от 30 – 40 години токсичността на хранителните добавки и консерванти е определяна с експерименти върху мишки. Следяло се е при какви количества настъпват малформации и увреждания в различните органи на моделните обекти (черния дроб, кръвоносната система и др.), както и кога животното се разболява от рак. Така по аналогия се преценява колко е безопасната доза за човека. И дотук".

Използвайки своя по-модерен и много по-чувствителен метод за отчитане на въздействието на вещества върху ДНК, доц. Милошев проверява дали наистина допустимите концентрации на Е-та са безопасни. Изследва въздействието на приблизително 20 добавки върху ДНК и успява да публикува получените резултати за шест от изследваните Е-та в научна публикация, излязла неотдавна в престижното списание Food Science and Technology.

Това, което доц. Милошев и неговият екип са проверили, е въздействието на изследваните Е-та върху генома (върху ДНК). Публикуваните досега резултати са за един консервант – натриев нитрит Е 250; три оцветителя: индиго кармин Е 132 (дава виолетов цвят), еритрозин Е 127 (оцветява в червено) и фаст грийн Е 143 (зелен цвят); добавката кафеин (или кофеин) – много използвана в енергийните напитки; и четири-амино-антипирин (с приложение във фармацевтичната индустрия, добавян към аналгетици).