Шефът на Здравната каса иска нови клинични пътеки 20.12 | 12:56

Всички клинични пътеки трябва да се преработят. Това смята управителят на НЗОК Румяна Тодорова, която представи резултатите от проверките на дейността на лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, и на аптеки, извършени от контролните органи на институцията. По думите й в клиничните пътеки има много евтини и много скъпи процедури, като чрез евтините се увеличават разходите на болниците.

"Здравната ни култура я няма. Нямаме навици да се храним, да се грижим за собственото си здраве, да разговаряме с лекаря", убедена е д-р Румяна Тодорова. Тя добави, че се пишат жалби друг да провери нередности в болниците. По думите й има болници – отличници, които не са надхвърлили дейността си. В Силистра няма нито една болница, която да е надвишила лимита си, Добрич и Монтана също са такива примери. "Не мога да кажа кой е виновен и принципалът трябва да си влезе в ролята”, добави д-р Тодорова.

Шефът на касата посочи, че през октомври и ноември е имало болници - "Токуда" и "Александровска", които са надвишили бюджетите си с по 700 000 и с по 300 000 лева. Пловдивската болница "Каспела" е надвишила бюджета си с 340 000 лева, а "Св. Каридад" - с 200 000.

"Проверките, които сме правили, и контролът са в две направления. Искаме да поставим контрола по коренно различен начин. От анализа, който НЗОК ще изведе, ще могат да се вземат решения”, каза управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова.

"Направихме два вида проверки. Проверки за пътя на пациента - проследили сме около 1590 пациенти, при които са реализирани над 4000 хоспитализации. И масови проверки от всички болници в страната. Първи вид проверки – 515 болнични заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и за първична извънболнична медицинска помощ и 595 общопрактикуващи лекари. Изводи: 66% от пациентите са хроници. В 30-дневния период преди хоспитализацията няма влошаване на състоянието, отбелязано в извънболничната помощ. Пациентът влиза направо в болницата. Изводът е колко е лесен достъпът до болницата – до най-скъпата помощ. Другият извод е, че голяма част от лекарите от извънболнична помощ, работят в болничната помощ”, обясни д-р Тодорова.

"Дългът на ВМА е по-голям от този на НЗОК. НЗОК управлява повече от 2 млрд. лв. Всеки трябва да си свърши работата - ние не сме си я свършили, но се опитваме. Освен касата има какви ли не агенции – за качеството, за финансовия контрол, Сметна палата и т.н. Като се излезе с обобщен материал, ще разберем защо са натрупани тези дългове”, каза още управителят на НЗОК.

За сключването на договори с болници д-р Тодорова каза: "Не може да няма ориентировъчни бюджети, но този път ще разработим едни правила и ще покажем, че парите следват пациента. Да видим от една РЗОК къде най-масово се лекуват пациентите, не високотехнологичните болници, а при масовите пътеки”. Според д-р Тодорова, проблемът са хрониците и масовото хоспитализиране.

"Не може никой да не се отразява и фактът, че ражданията са с 4 хил. по-малко раждания. Около 2.4 млн. са пенсионерите. Не може тези неща да стоят некоментирани”, каза още управителят.
"Клиничните пътеки могат да бъдат пренаписани и веднага, но трябва да ни се даде карт бланш. Има и неизползвани направления, някъде нишката се къса”, посочи д-р Тодорова.