Япония: Учени алармират за връзка между мРНК ваксини и повишена смъртност 28.08 | 12:30

Японски учени публикуваха мащабно изследване, което открива тревожна връзка между интензивната COVID-19 ваксинация и необичайно високата свръхсмъртност в Япония през периода 2022-2023 г. Проучването, публикувано в престижното медицинско списание JMA Journal, анализира официални правителствени данни и показва, че страната с най-високия брой поставени мРНК дози на глава от населението (средно 3,6 дози) регистрира над 210 000 повече смъртни случая от очакваното.

Авторите на изследването са реномирани японски учени от водещи институции, включително професор Хидейки Какея от Университета Цукуба и професор Такаюки Миязава от Института за изследване на взаимодействието между животни и хора в Киото.

Данните разкриват шокираща тенденция – свръхсмъртността в Япония се е променила от отрицателна стойност през 2020 г. (-1,67%) до значително положителни стойности през 2022 г. (7,55%) и 2023 г. (5,76%). Особено притеснително е, че според авторите само около 10% от тези излишни смъртни случаи могат да бъдат обяснени с COVID-19 инфекции.

"Нарастването на свръхсмъртността се наблюдава точно след периода на най-интензивна ваксинация и засяга всички възрастови групи," отбелязват авторите в публикацията.

Рекорден брой компенсации за нежелани реакции

Според официалната японска статистика, цитирана в изследването, правителството е изплатило компенсации за 8432 случая на увреждане на здравето след COVID-19 ваксинация, включително 903 смъртни случая. Изследователите подчертават, че това многократно надвишава броя на компенсациите за всички други ваксини през последните 47 години в страната.

Сред докладваните сериозни нежелани реакции са възпаления на сърцето (миокардит и перикардит), които засягат непропорционално младите мъже. Официалните японски данни показват драстично повишен риск – при мъже на възраст 20-30 години след втората доза на ваксината Moderna рискът е до 41 пъти по-висок от обичайния.

Промени в имунната система

Научният екип е идентифицирал и тревожни промени в имунната система след многократни дози от мРНК ваксините. След третата доза се наблюдава значително увеличение на IgG4 антителата, които имат имуносупресивни свойства и могат да намалят ефективността на имунната защита.

"Наблюдаваме увеличение на IgG4 антителата от 0,04% след втората доза до 19,27% след третата. Тези антитела могат да доведат до състояние на имунна толерантност към вируса," обяснява професор Миязава.

Експертни мнения

Робърт Редфийлд, бивш директор на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ, наскоро коментира в интервю: "Ваксините са спасили много животи, особено сред възрастните хора. Ползата за млад, 30-годишен пожарникар обаче не я виждам."

Той допълни, че при някои хора шиповият протеин може да предизвика "продължителни негативни ефекти".

Алтернативни обяснения

Въпреки убедителните данни, авторите на изследването признават, че съществуват и алтернативни обяснения за високата свръхсмъртност. Международни експерти посочват като възможни причини:

• Дългосрочни последствия от прекаран COVID-19
• Претоварване на здравните системи по време на пандемията
• Отлагане на превантивни грижи и закъсняла диагностика
• Психологически стрес и социална изолация по време на локдауните

Британският кардиологичен фонд например отбелязва, че от 2022 г. има почти 100 000 излишни смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания в Англия, свързани именно с горепосочените фактори.

Призив за допълнителни изследвания

Японските учени призовават за спешни и мащабни проучвания, които да изяснят връзката между многократната мРНК ваксинация и свръхсмъртността. Те подчертават, че Япония, с уникално високата вариация в броя получени дози (от нула до осем), предоставя ценна възможност за такива изследвания.

"Необходимо е да разберем по-добре дългосрочните ефекти от многократната ваксинация при различните възрастови групи и да разработим по-прецизни препоръки за бъдещи пандемии," заключват авторите.

Изследването не отрича ползите от ваксинацията за определени групи от населението, но повдига важни въпроси за балансирането на ползите и рисковете при различните възрастови и рискови групи.