Eгипетски лешояд кацна "аварийно" на кораб по пътя към Африка 28.09 | 12:52

Повечето египетски лешояди от България и Гърция достигнаха местата си за зимуване

Египетските лешояди от България и Гърция достигнаха до местата си за зимуване, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Дружеството маркира девет лешояда със сателитни предаватели, изпращащи данни за местополжението им.

Младите египетски лешояди Светлина, Арда, Иляз, Добри, Волен, Икар, Лефкипос и Одисей и възрастният Лазарос са маркирани в началото на август в различни части на България и Гръция.

Към края на месеца те вече правят първите си опити за летене, а в началото на септември поемат на юг.

Миграцията им е едно рисковано пътуване от 4000 км над три континента, над суша и вода, през високи планини и безкрайни пясъци в устрем за достигане на зимните квартири в Централна Африка, отбелязват от БДЗП.

Първи започнал прелета си младият египетски лешояд от гръцката популация Икар.

Неопитният младеж обаче направил погрешен избор, опитвайки да прелети повече от 300 км над открито море между о. Крит и египетския бряг.

Задачата обаче се оказала непосилна и се наложило изтощеният Икар да кацне посред нощ на кораб, с който е плавал шест дни. Последните му координати са на 70 км от брега, а съдбата му, поне за момента, остава неизвестна.

Трагична е съдбата на младия Одисей, който е намерен мъртъв само седмица след като бе пуснат на свобода на площадката за подхранване в националния парк Дадя в Гърция. Все още се търсят причините за смъртта на птицата.

Другите египетски лешояди явно са имали успешни стратегии за миграция и в момента се намират в различни точки на Африка, след като успешно са прелетяли през Турция.

Периодът на миграцията е един от най-критичните за младите лешояди заради дългите разстояния, които трябва да прелетят и опасностите, през които трябва да преминат, отбелязват от БДЗП.

Сателитните предаватели дават възможност да се събира информация за миграционните им пътища, за състоянието им и за заплахите, пред които са се изправяли. Тези данни впоследствие се използват при преките дейности по опазването на вида.