Аляска почервеня! Реките се превръщат в отровни потоци 14.09 | 15:30

В сърцето на суровата планинска верига Брукс в Аляска се разиграва сцена, която прилича на апокалиптичен филм. Реките, които само преди десетилетие бяха толкова чисти, че можеше да се пие директно от тях, днес текат с цвят на ръжда и мирис на метал. Водата оставя оранжеви следи по камъните, убива насекоми, задушава рибата и подкопава самата основа на арктичните екосистеми.

И виновникът не е минната индустрия или някакво замърсяващо предприятие. Истинската заплаха се крие в топящата се вечна замръзналост – "ледения сейф", който хиляди години е държал заключени опасни минерали под земята.

Химията на катастрофата

С разтапянето на вечната замръзналост кислородът и водата навлизат в скалите, богати на сулфиди. Там започва химична реакция: сулфидите се окисляват, образуват сярна киселина, а тя извлича желязо, кадмий, алуминий и други метали. Те се отмиват в реките, превръщайки ги в токсични канали.

"Това е същото, което виждаме при киселинен дренаж от мина – но тук няма мина. Само топяща се земя," казва Тим Лайънс, биогеохимик от Калифорнийския университет в Ривърсайд.

Сигналът на желязото

Желязото е най-забележимият белег – превръща бистрите води в кални и оцветява коритата в ярко оранжево. Това "ръждиво було" блокира светлината, необходима за водорасли и растения, и задушава чакъла, където насекомите и сьомгата снасят яйца.

По-коварни обаче са тежките метали като кадмия, който може да се натрупва в тъканите на рибите и да засяга целия хранителен цикъл – от пъстървата до мечките, които разчитат на нея.

Култура, живот и необратимост

За коренните общности в Аляска сьомгата е не просто храна, а част от културата и начина на живот. Но когато хайверът се задушава в утайките, бъдещите поколения риба изчезват. Това не е временна промяна – учените предупреждават, че процесът е необратим.

За разлика от мините, тук няма как да се изгради дренаж или пречиствателна система. Замърсяването идва директно от недрата на земята – и ще продължи, докато климатът се затопля.

 "Няма как да се спре – освен ако вечната замръзналост не замръзне отново. А това е невъзможно в настоящата климатична реалност," подчертава Лайънс.

 Отпечатъкът на глобалното затопляне

Мястото е едно от най-отдалечените на планетата, далеч от градове и фабрики. И въпреки това отпечатъкът на глобалното затопляне е видим – и необратим.

"Малко са останали места на Земята, толкова недокоснати. И все пак дори тук климатичната криза оставя своя подпис," казва Лайънс.

Реките на Аляска вече разказват нова история – история на планета, в която древният лед отстъпва пред безмилостното затопляне.

Източник: Meteo Balkans